Франц Кьолер
Лична информация
Роден	Франц Йохан Кьолер 18 март 1901 г. Петшау, Австро-Унгария
Починал	20 април 1982 г. (81 г.)
Пост	вратар
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г 1920 1920 – 1921 1922 – 1923 1293 1924 1924 – 1925 1925 – 1927 1927 – 1933 1927 – 1928 1933 1933 – 1934 1934 – 1935 1935 1935 – 1937 1937 Кайзермюлен Олимпия СВ Донау Страсенбан Електра Рапид (Виена) Остмарк Британауер Флоридсхофер Расенфронде СВ Донау Аустрия Асперн ДФК Виена ШВ Ангерн Аустрия Асперн 3 5 38 13 7 (0) (-6) (-60) (-30) (-15)
Национален отбор
1926 – 1927 Австрия 3 (-2)
Треньор
1938 – 1939 1940 1940 – 1943 1940 1950 – 1951 1952 1953 1954 – 1956 Славия (София) ФК 13 Славия (София) България Айнтрахт Оснабрюк ФК Фредрикста Исландия Гоу Ахед Игълс
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Франц Кьолер (на немски: Franz Köhler) е австрийски футболист и треньор. Той е трикратен шампион на България като наставник на Славия (София).^[1] Като футболист има 3 мача за националния отбор на Австрия.

Като футболист играе в продължение на 17 сезона за различни отбори в Австрия, включително един сезон в Рапид (Виена). В периода 1926 – 1927 е национал на своята страна. Най-много сезони прекарва в тима на Британауер, с който завършва на второ място в шампионата през сезон 1926/27.

Оставя ярка следа като треньор на Славия, където пристига на 12 май 1938 г. Веднага под негово ръководство „белите“ се превръщат от средняк в един от водещите отбори в страната. През сезон 1938/39 Славия вдига титлата в Държавното първенство. Австриецът е първият платен наставник в историята на клуба, като сам се заема с организирането и на юношеските формации на столичани.

След няколкомесечен престой начело на ФК 13 през 1940 г. отново поема Славия. Същата година става селекционер и националния отбор на България, но се задържа само за два мача – след разгромни загуби от Словакия с 1:4 и Германия с 3:7 е освободен от поста.^[2] В срещите Кьолер пуска общо 13 дебютанти, но не успява да надскочи тогавашното ниво на футбола у нас.

Успехите със Славия и при втория престой на австриеца обаче не закъсняват. „Белите“ укрепват като боеспособен отбор с футболисти като Димитър Антонов, Георги Китанов, Александър Попов – Врабчо, Тодор Байкушев. Така са спечелени шампионски титли през 1941 и 1943 г., а при последната титла е постигнат и дубъл след побда в турнира за Царската купа. За работата му говори и фактът, че в различни периоди получава оферти от тимовете на Левски и Ботев (Пловдив), както и от швейцарския Лозанаспорт,^[3] нидерландския Спарта (Ротердам).

След края на Втората световна война се завръща в Австрия и работи като шофьор на такси във Виена. След това се завръща към треньорската професия. В кариерата си води още Айнтрахт Оснабрюк, националния отбор на Исландия и нидерландския Гоу Ахед Игълс. Работил е и в Жиденице (Бърно), ЛАСК Линц, клубове от Норвегия и Иран.^[4]

• Държавно първенство – 1939, 1941, 1943
• Царска купа – 1943

• Милчев, Силвестър. Футболни отломки от стари времена, с. 57 – 68
• Профил в national-football-teams.com
• Профил в eu-football.info
• Статистика в Transfermarkt