1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства и е актуална към 9 декември 2009. 2. Информацията е актуална към 9 декември 2009. * Играе под наем в посочения отбор.
Роден е на 2 юли 1976 г. в Пловдив, България. Син е на Александър Иванов – легенда на „Ботев (Пловдив)“. Започва кариерата си в „Локомотив (Пловдив)“, за кратко играе в „Армеец (Пловдив)“, но не след дълго е забелязан от софийския „Левски“ и е привлечен по настояване на тогавашния треньор на „сините“ Стефан Грозданов през 1997 г. Първият мач на Гонзо е на 27 февруари1993 г. между ФК „Хасково“ и „Локомотив (Пловдив)“, който завършва 2:0. Като футболист на „Локомотив“ той има 64 мача и 16 гола в А група. След като преминава в „Левски“, той прави няколко слаби мача, но с течение на времето се доказва и се превръща в един от най-добрите нападатели в историята на футболен клуб „Левски (София)“.
Георги Иванов допринася изключително много за трите поредни шампионски титли на „Левски“ през 2000, 2001 и 2002 г., както и за титлите през сезоните 2005/06, 2006/07 и 2008/09. Носител е на Купата на България за 1998, 2000, 2002 и 2007 година (през сезон 2006/07 той е в „Левски“ само през есента). Заема трето място във вечната ранглиста на „Левски (София)“ по голове в европейските клубни турнири с 16 попадения. Той е избран за футболист на България в две поредни години – 2000 и 2001 и става голмайстор на българското първенство през сезон 2000/01 с 21 отбелязани гола.
За повече от 10 години Георги Иванов става най-резултатният футболист във вечното дерби на България между „Левски“ и ЦСКА. До края на 2008 г. има отбелязани 15 гола във вратата на ЦСКА (с което подобрява рекорда на Наско Сираков – 14), 11 от които са за първенство и 4 за Националната купа и Суперкупата на България. Разписва се в едни от най-важните мачове през годините, включително и на финала за купата на България през 1998 г. срещу ЦСКА. Тогава „червените“, които празнуват 50-годишен юбилей, губят финала с 5:0. Автор е и на така наречения „кървав гол“ през 2000 година срещу ЦСКА на стадион „Георги Аспарухов“, след като отбелязва победния гол в 93-тата минута с окървавена и бинтована глава. В периода 1997 – 2001 година „Левски“ побеждава ЦСКА, само когато Гонзо вкарва. Освен това, когато той е отбелязвал срещу ЦСКА, „Левски“ никога не е губил мача. За „сините“ той има 181 мача и 105 гола в А група и се нарежда на 4-то място във вечната ранглиста на голмайсторите на клуба (до 09.05.2009 година).
В средата на 2002 г. Гонзо е продаден на френскияФК „Стад Рене“ за 4,1 млн. долара, а след не особено успешен период там преминава в турския „Самсунспор“, като се връща при „сините“ под наем за един сезон – 2003/04. До края на януари 2006 г. Георги Иванов играе в турския клуб „Газиантепспор“. От началото на февруари 2006 г. Гонзо е отново играч на „Левски“, с когото участва в Шампионската лига преди да премине в хърватскияХНК „Риека“ за 130 000 евро през януари 2007. На 22 юни 2008 г. подписва отново с клуба „Левски“ (София).
През сезон 2008/09 Георги Иванов има 12 гола в 22 мача и допринася много за първото място на „Левски“ в A група. Като цяло сезонът за него е изпълнен със спадове и възходи, въпреки това той отново се утвърждава като лидер и голмайстор за „Левски“. В някои от мачовете играе с маска на лицето заради счупена скула, след което къса мускул на прасеца. В крайна сметка пътува за Барселона, за да се подложи на операция. Това изкарва синята 9-ка за 4 – 5 месеца от игра и той пропуска мачовете на „Левски“ до края на сезона.
Треньорска кариера
Гонзо като треньор на „Левски“
След края на сезон 2008/09 се отказва от футбола. Назначен е за спортен директор в „Левски“.
От септември 2009 г. е треньор на ПФК „Левски“ (София) в тандем с Антони Здравков. В началото на сезон 2011/12 се завръща начело на „Левски“, където е треньор до 2 ноември 2011 г.
След напускането на Николай Костов, през март 2012 г. става старши треньор на „Левски“ за втори път, но води отбора само два мача. На 5 април напуска поста старши треньор и спортен директор в „Левски“.[1]
На 10 октомври 2012 г. Гонзо е представен на пресконференция в родния си ПФК Локомотив (Пловдив) като старши треньор, но напуска след по-малко от 24 часа заради финансови разминавания с ръководството на клуба.[2]
На 17 декември 2012 г. подписва договор за 2 години с ПФК „Черно море (Варна)“. Официално е представен пред отбора на 9 януари 2013 г.[3]
През 2016 г. отново се завръща като треньор на „Черно море (Варна)“. На 21 септември 2017 г. поради лоши резултати напуска клуба.
През 2019 г. е назначен за спортно-технически директор на „Локомотив (Пловдив)“. На 7 декември 2021 г. напуска поста си на спортно-технически директор в „Локомотив (Пловдив)“, заради неразбирателство със собственика на клуба Христо Крушарски.
През 2022 г. е официално утвърден за технически директор на Българския футболен съюз.
Статистика по сезони
Отбор
Сезон
Шампионат
Нац. купа
Евротурнири
Общо
М
Г
М
Г
М
Г
М
Г
Локомотив (Пловдив)
1992/93
6
0
–
–
–
-
6
0
1993/94
12
2
–
–
1
-
12
3
1994/95
10
1
–
–
–
-
10
5
1995/96
12
3
–
–
–
-
12
7
1996/97
24
10
–
–
–
-
24
10
Левски (София)
1997/98
23
10
5
1
2
1
30
12
1998/99
26
13
2
1
3
2
31
16
1999/00
23
12
5
6
5
0
33
18
2000/01
24
22
4
2
4
3
32
27
2001/02
19
13
2
1
5
4
26
18
ФК Щад Рен
2002/03
13
0
–
–
–
-
13
0
Левски (София)
2003/04
21
9
0
0
7
6
28
15
Самсунспор (Самсун)
2004/05
26
3
–
–
–
-
26
3
2005/06
3
1
–
–
–
-
3
1
Газиентепспор (Газиентеп)
2005/06
13
1
–
–
–
-
13
1
Левски (София)
2005/06
11
5
1
1
0
0
12
6
2006/07
12
9
2
1
4
0
18
10
ХНК Риека
2006/07
13
4
–
–
–
-
13
4
2007/08
21
2
–
–
–
-
21
2
Левски (София)
2008/09
23
12
2
1
4
0
23
13
Общо
1992 – 2009
319
141
23
14
34
16
386
162
Успехи
Отборни
Левски (София)
А група (6): 1999/2000, 2000/01, 2001/02, 2005/06, 2006/07, 2008/09
