PROFILPELAJAR.COM

Рудолф Витлачил
	Рудолф Витлачил
Лична информация
Роден	9 февруари 1912 г. Швехат, Австро-Унгария
Починал	1 юни 1977 г. (65 г.) Швехат, Австрия
Второ гражданство	Чехословакия
Пост	полузащитник
Юношески отбори
Професионални отбори¹
Национален отбор
Треньор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .

Рудолф Витлачил (на чешки: Rudolf Vytlačil; на немски: Rudolf Vytlacil) е чехословашко-австрийски футболист и футболен треньор. Роден на 9 февруари 1912 г. в Швехат, близо до Виена, починал на 1 юни 1977 г.

Известен като наставник на Левски (София) и националния отбор на България. Като треньор извежда Чехословакия до финал на Световното първенство през 1962 г. Член на Залата на славата на чешкия футбол.

Един от най-известните и авторитетни чехословашки треньори, служещ си с нестандартни методи за мотивация на играчите.

Клубна кариера

Започва кариерата си на футболист в отбора на Фьоникс (Швехат) през 1927 – 1928 г. След това се състезава за Слован (Виена). Записва 30 мача и 7 гола. През 1932 г. преминава в Рапид (Виена). Там играе заедно със световноизвестните Хиден, Биндер, Смистик, Сеста, Йозеф Бицан. След това е част от Винер през 1933 – 1934 г. И Фаворитнер през 1934 г.

От 1935 до 1944 г. е в Славия (Прага). Бързо се налага като титулярно ляво крило в тима. Става двукратен шампион на Чехословакия през 1935 и 1937 г., а през 1938 г. печели и турнира Купа Митропа. По време на Втората световна война страната е разделена и Славия играе в първенството на Протекторат Бохемия и Моравия. Отборът печели 4 поредни титли в Народната лига на Протектората в периода 1940 – 1944 г. Рудолф Витлачил има 40 гола за Славия в различните държавни първенства, както и 20 мача и 8 гола в Купа Митропа.

Футболните му качества са оценени от представители на националния отбор на Германия, които го канят да играе за маншафта. Витлачил отказва с думите, че е „чех по произход и убеждения“.^[1]

Национален отбор

През 1934 г. записва 1 мач за Б отбора на Австрия. Има 1 мач в националния отбор на Чехословакия – на 13 декември 1936 г. срещу Италия, завършил 0:2 в Генуа.

Треньорска кариера

Треньорската му кариера започва в чехословашкия Метеор (Чешке Будейовице) през 1946 – 1947 г., в полския Радомяк през 1948 г., чехословашките Татран (Теплице), Баник (Острава), Сигма (Оломоуц), Млада болеслав, Спартак (Готвалдов), Спартак (Радостин), Славия (Прага) и отново в Баник (Острава).

От 1957 до 1964 г. е национален треньор на националния отбор на Чехословакия в 36 мача, с който постига изключителни успехи – участия на Световното първенство по футбол през 1962 (второ място), Европейското първенство по футбол през 1960 (трето място) и Олимпийските игри през 1964 (второ място).

От 1964 до 1966 г. е в България, където ръководи едновременно отбора на Левски (София) и националния отбор. С Левски (София) става шампион през 1965 г. и класира националите на Световното първенство по футбол през 1966. През 1966 – 1967 г. е начело на Рапид (Виена), с който става шампион през 1967 г. От 1968 до 1970 г. отново е треньор на „Левски“, с който печели титлата и купата на страната през 1970 г.

Източници

↑ ZEMAN, Jiří. Reprezentant bez kopaček: Vzpomínky Rudolfa Vytlačila. 1. vyd. Praha: Mladá fronta, 1971. 163, [3] s. Kapitola VI. Rozloučení s míčem, s. 89.

Литература

HOUŠKA, Vítězslav. 50 slavných slávistů. 1. vyd. Praha: Český klub, 2009. 381 s. ISBN 978-80-86922-22-5. Kapitola Rudolf Vytlačil (Trenér, psycholog, čaroděj), s. 202 – 208.
ZEMAN, Jiří. Reprezentant bez kopaček: Vzpomínky Rudolfa Vytlačila. 1. vyd. Praha: Mladá fronta, 1971. 163, [3] s.