PROFILPELAJAR.COM

Карой Фогъл
	Карой Фогъл
	Фогъл през 1927 г.
Лична информация
Прякор	Фогъл II
Роден	19 януари 1895 г. Уйпещ, Австро-Унгария
Починал	12 януари 1969 г. (73 г.) Будапеща, Унгария
Пост	десен бек
Професионални отбори¹
Национален отбор
Треньор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
	Карой Фогъл в Общомедия

Карой Фогъл (срещан и като Карой Фогой)^[1] (на унгарски: Fogl Károly) е унгарски футболист и треньор. Капитан на националния отбор на страната си, той е смятан за един от най-добрите защитници през 20-те години на XX век.^[2] Има 51 мача и 2 гола за националния отбор, а през 1920 г. е избран за футболист на годината в Унгария.

Бил е треньор на Спортклуб (София), с който става шампион на България. Освен това в същия период води българския национален отбор. Впоследствие е дълги години треньор в Полша.

Клубна кариера

Почти цялата си кариера прекарва в отбора на Уйпещ, като е негов дългогодишен капитан. В защита си партнира с брат си Йожеф, като тандемът е наричан „бариерата Фогъл“ заради неговата надеждност. И двамата се славят като твърди футболисти, физически здрави и уверени в единоборствата. По това време Уйпещ не успява да пребори конкуренцията на МТК Будапеща и Ференцварош за шампионската титла, като три пъти остава на второ място в класирането на шампионата. Фогъл играе в 4 финала за Купата на Унгария, като по два пъти Уйпещ губи от МТК и Ференцварош.^[3]

През сезон 1929/30 Уйпещ печели титлата на Унгария, но Карой изиграва само 1 мач в шампионската кампания. Освен това отборът триумфира в турнира Купа Митропа. Фогъл не записва нито един двубой в Митропа, като единствените му срещи в турнира са през 1927 г. Приключва кариерата си във Вашаш, където изиграва само 3 мача.

Национален отбор

Дебютира за националния отбор на 2 юни 1918 г. в мач с Австрия. И с екипа на „маджарите“ най-често си партнира с брат си в защита. И двамата са в състава на „маджарите“ за Олимпийските игри през 1924 г. В първия кръг Унгария преодолява Полша (5:0), но след това отпада от тима на Египет (0:3).

За Унгария изиграва 51 двубоя, което е значително количество мачове за онова време, а в 17 от тях е капитан.

Треньорска кариера

Пристига в България през 1933 г., за да поеме Спортклуб (София).^[4] Спомага за изграждането на разпознаваем атакуващ стил в тима на Спортклуб. Работата на Фогъл е в основата на успехите на „моравите“. След като специалистът напуска, Спортклуб печели шампионската титла през 1935 г. По това време в периода февруари – октомври 1934 г. води тренировките на АС-23 в определени дни от седмицата.

В периода февруари 1934 – януари 1935 г. е начело на националния отбор на България. Води тима в квалификациите за Световното първенство, но след загуба от Унгария с 1:4 „трикольорите“ се оттеглят от надпреварата. В Балканската купа същата година България остава на последно място, след като в последния кръг записва единствената си победа срещу отбора на Гърция.^[5] Очаква се Фогъл да води националите и през следващата година, но бива заменен поради желанието си кардинално да подмлади състава.^[6]

През 1936 г. закратко води Шипка (София). Напуска отбора заради неизплатени заплати.

Треньорската кариера на Фогъл продължава в Ювентус Букурещ и Дьор. В продължение на 20 години е треньор на отбори в Полша (с прекъсване по време на Втората световна война), като е начело на Варта (Познан) в три периода (1938 – 1939, 1947 и 1950 – 1951). През 1947 г. става шампион на Полша с Варта.

Успехи

Като футболист

Шампион на Унгария – 1929/30
Купа Митропа – 1930
Футболист на годината в Унгария – 1920

Като треньор

Шампион на България – 1935
Шампион на Полша – 1947

Източници

↑ Карой Фогой – fccska.com
↑ Fogl Károly – tempofradi.hu
↑ Профил в maguyarfutball.hu
↑ Милчев, Силвестър. Български футболни корени ISBN 9548964716
↑ Профил в bgfootball.info // Архивиран от оригинала на 2022-03-14. Посетен на 2022-03-14.
↑ Симеонов, Климент. Футболът в България. София, Медицина и физкултура, 1984. OCLC 181130710.

Външни препратки

Профил в olympedia.org
Статистика в mla.hu
Jarosław Owsiański, Tomasz Siwiński: Historia futbolu wielkopolskiego. WZPN Poznań, 2013. ISBN 978-83-64237-00-3.
Wojciech Frączek, Mariusz Gudebski, Jarosław Owsiański: Encyklopedia ekstraklasy, statystyczny bilans 80 sezonów. Fundacja Dobrej Książki Warszawa, 2015. ISBN 978-83-86320-65-3.
Andrzej Gowarzewski: Mistrzostwa Polski. Ludzie, fakty (1918 – 1939). 100 lat prawdziwej historii, Wydawnictwo GiA, Katowice 2017