Родом от Пловдив, Ераносян е възпитаник на школата на Локомотив (Пловдив). Започвайки професионалната си кариера през сезон 1978/79 той играе за черно-белите в периодите (1978 – 1988, 1989, 1993 – 1994) като остава в историята като един от най-добрите нападатели на клуба, записвайки общо 329 мача и вкарвайки 151 гола (168 мача и 64 гола в А група, 137 мача и 76 гола в Б група, 22 мача и 10 гола в турнира за Купата на България и 2 мача и 1 гол в турнира за Купата на УЕФА)[1]. В България той отказва да играе за други отбори освен за Локомотив (Пловдив), въпреки че има интерес към него от столичните грандове на няколко пъти. В чужбина играе за гръцкия Аполон Каламариас през сезон 1988/89. След това постига успехи в Португалия играейки за Витория Сетубал през сезон 1989/90, Леишоеш в периодите (1990 – 1991, 1992 – 1993 и 1996 – 1997) като записва 80 мача за клуба, в които отбелязва 33 гола и Боавища през сезон 1991/92.
Ераносян е известен със своя голов нюх, отлична техника в движение и гледка към играта.
За националния отбор има 10 мача, а за младежката и юношеските гарнитури на България записва общо 44 двубоя с 11 гола.[2]
Треньорска кариера
Треньорската му кариера започва в Локомотив (Пловдив) през 2001 г., когато отбора играе в Б група. През следващия сезон 2002/2003 застава начело на Добруджа (Добрич), но няколко месеца по-късно напусна след шумен скандал с президента Величко Найденов и феновете на добричкия клуб. След края на сезон 2002/03 Едуард Ераносян сменя в Локомотив (Пловдив)Димитър Димитров – Херо. Под негово ръководство „смърфовете“ правят силен марш в А група, заемайки първото място. На 17 февруари2004 сензационно Ераносян е уволнен от президента на тима Георги Илиев без никакъв коментар. По-късно той бива върнат и отпразнува първата шампионска титла в историята на пловдивските „железничари“. Едуард Ераносян и неговия отбор отпадат от белгийския Клуб Брюж в квалификациите на Шампионска лига, но последвалия сезон 2004/05 им донася 3-то място и бронзовите медали. В турнира за Купата на УЕФА Ераносян елиминира сръбския ОФК Београд, но няколко мача по-късно се разделя с родния си тим, заради неясното бъдеще на отбора след убийството на президента на клуба.
