Купа на Н.В. Царя (наричана още Царската купа и Държавна купа) е футболен трофей, еквивалентен на днешната купа на България. Той е подарен от цар Борис III през 1924 г.

Първоначално, в периода 1924-1937 г. (както и през 1943 г.), е връчван на клуба-шампион на България по футбол. От 1938 до 1942 г. за спечелването на царската купа е организиран отделен турнир, победителят в който се смята за носител на Купата на страната.^[1][2]

1. При резултат 1:3 футболистите на „Левски“ (Русе), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.^[2]
2. „Левски“ (Русе) печели полуфиналния си мач с 2:0, но отказва да пътува за финала в София заради спорове с организаторите на турнира. Затова на финала играе загубилия от русенци отбор на „Спортклуб“ (Пловдив).^[1]
3. В 80 минута при резултат 1:3 футболистите на „Спортклуб“ (Пловдив), недоволни от съдийско решение, напускат терена и губят служебно.^[2]

Портал „Футбол“