„Дунав“ е футболен клуб от град Русе, България. Основан е през 1949 г. Играе мачовете си на Градския стадион с капацитет 13 000 места. Цветове на клуба са небесно синьо и бяло.
История
Ранни години
Клубът е основан на 16 февруари 1949 г. в резултат на обединение на ФД „Локомотив“ (учредено 1930 г. като ЖСК), ФД „Динамо“ (1944) и ФД „Русенец“ (1947).Обединителното събрание се състои в местното кино„Славянска култура“.Пръв председател е Т.Георгиев. Малко след това приема името „Торпедо“. През октомври 1949 г. клубът е разформирован и на негово място са създадени 5 доброволни спортни организации на ведомствен принцип, каквато е практиката в цялата страна по това време – ДСО „Торпедо“, ДСО „Септември“, ДСО „Червено знаме“, ДСО СКНА и ДСО „Спартак“. През сезон 1951 ДСО „Торпедо“ участва за първи път в А група, но се класира на последното 12-о място и изпада. През сезон 1956 отново е в елита, но пак не успява да се утвърди в шампионата. Записва само 2 победи по време на сезона и завършва на последното място.
Утвърждаване в елита и финал за купата
На 11 май 1957 г. петте доброволни спортни организации в града се сливат под името „Дунав“. През сезон 1958 клубът участва в А група и се класира на предпоследното 11-о място. Тъй като обаче сезонът е преходен и няма изпадащи, русенци остават в елита. През 1958/59 се представят далеч по-успешно и завършват на 6-а позиция. В следващите години „Дунав“ се утвърждава в А група. Това става и с помощта на централния нападател Никола Йорданов, считан за най-великия футболист в клубната история. Той е привлечен в отбора през 1960 г. и играе до 1972 г., отбелязвайки 132 гола в елитното първенство. Избран за Футболист №1 на Русе за ХХ век.[1]
През 1961/62 Йорданов става голмайстор на А група с 23 попадения. През същия сезон отборът постига най-големия си успех за националната купа. Русенци стигат до финала на турнира, където обаче губят с 0:3 от Ботев (Пловдив). Те записват общо 10 последователни сезона в елита, като през тях почти винаги са в „златната среда“ на класирането. Сред другите изявени футболисти в тима в този период са Стоян Маринов, Петър Флоров, Васил Разсолков, Ремзи Нуриев, Добри Добчев. Серията им в А група приключва през сезон 1966/67, когато финишират на предпоследното 15-о място. Само година по-късно обаче се завръщат в най-високото ниво на българския футбол.
В края на 60-те години на ХХ век в състава постъпват редица талантливи футболисти като Слави Дамянов, Иван Въжаров, Никола Христов, Стоян Илиев, вратарят Игнат Младенов, които впоследствие се превръщат в гръбнака на една от най-силните формации в клубната история. През сезон 1972/73 русенци се класират на 6-о място в А група, но са извадени от първенството, заедно с Черноморец (Бургас), заради доказан опит за уреждане на срещите между двата отбора. Бързо обаче се завръщат в елита. През 1973/74 завършват безапелационно на 1-во място в Северната Б група, а Никола Христов и Стоян Илиев си разделят голмайсторския приз във втория ешелон с по 16 гола.
През сезон 1974/75 под ръководството на старши треньора Петър Аргиров, който е начело на отбора от 1971 г., „Дунав“ постига най-големия си успех в А група. Завършва на 4-то място в крайното класиране и придобива правото да участва за първи път в европейските клубни турнири. В Купата на УЕФА русенци срещат италианския гранд Рома. В първата среща, играна на 17 септември 1975 г., губят с 0:2 в Рим. На реванша в Русе на 1 октомври обаче постигат паметна победа с 1:0 пред 25 000 зрители на Градския стадион с гол на Тодор Иванов в 63-тата минута.[2] На вътрешната сцена през сезон 1975/76 клубът се класира на 9-о място.
Срив в края на 70-те години
В хода на следващата кампания 1976/77 в състава на „Дунав“ настъпва срив. Тимът се представя под нивото от последните години и изпада в Б група, финиширайки сезона на последното 16-о място в класирането. Въпреки че русенци запазват по-голямата част от основното си ядро футболисти, срещат сериозни трудности в завръщането си в елита.
Отборът изиграва 7 поредни сезона във втория ешелон, в които се представя противоречиво. В този период при русенци се извършва и смяна на поколенията. Много от играчите, стигнали до участие в евротурнирите, се оттеглят. В състава влизат футболисти като Мирослав Миронов, Диян Ангелов, Николай Боянов, Ешреф Сюлейманов, Драгомир Енчев, Валери Кулинов, които са част от ядрото на тима през следващите години.
Отново в А група през 80-те
През сезон 1983/84 „Дунав“ се класира на 2-ро място в Северната Б група след Спартак (Плевен) и се завръща в елитното първенство. През 1984/85 завършва на 11-о място в А група, но през 1985/86 остава последен в крайното класиране. Следват нови две години във втория ешелон.
През 1988 г. русенци за пореден път се класират в А група. От школата на клуба изгрява таланта на Анатоли Нанков, утвърждава се и Зарко Мачев. На треньорския пост застава бившият вратар на СлавияСимеон Симеонов, под чието ръководство отборът се класира на 6-о място през 1988/89. Година по-късно клубът финишира на 12-о място, но през 1990/91 не успява да оцелее в елита. Следва най-трудния период в досегашната история на клуба, който продължава четвърт век.
Четвърт век в долните дивизии
След изпадането си от А група през 1991 г. „Дунав“ цели 25 години не успява да се завърне в елита. В този период клубът често е съпътстван от тежки финансови кризи, заради които неведнъж се свлича до аматьорския футбол.
Първата половина на 90-те години на ХХ век са сравнително стабилни за русенци, макар и във втория ешелон. Преди началото на сезон 1994/95 дори са смятани за основен фаворит за промоция в елита. Издръжката на клуба е поета от строителния предприемач Димитър Барбуков, а за старши треньор е назначен Аспарух Никодимов.[3] Въпреки сериозните финанси, с които разполага, отборът не постига нищо. На полусезона наставник става друга легенда в лицето на Добромир Жечев, но ситуацията не се променя. В крайна сметка „Дунав“ е изпреварен в класирането от Спартак (Варна) и Раковски (Русе). През същия сезон русенци достигат и до финал за Купата на ПФЛ, който губят с 0:3 от Етър, а впоследствие Барбуков спира издръжката на клуба. В резултат на това отборът завършва на 17-о място през сезон 1995/96 и изпада във В група.
Следват години, в които русенци се движат между втора и трета дивизия. През 2003 г. клубът фалира, а новото дружество започва участие от областната група. През сезон 2003/04 под ръководството на Никола Христов отборът печели Купата на Аматьорската футболна лига. Във финала надиграва с 1:0 Сливен на стадион „Локомотив“ в София с гол на Мирослав Енев от дузпа. През 2005 г. се завръща в Б група, но през 2011 г. отново изпада в несъстоятелност.
Завръщане в А група и ЕКТ
През второто десетилетие на ХХ век започва възход на клуба. Управлението е поето от д-р Симеон Симеонов. След два поредни сезона в трета дивизия, през лятото на 2013 г. „Дунав“ получава покана да се присъедини към Б група, тъй като три отбора се отказват от участие. След само един сезон във втория ешелон обаче отново изпада в аматьорския футбол.
През лятото на 2014 г. за старши треньор е назначен Веселин Великов. Той поставя основите на стабилен отбор, който прегазва конкуренцията в Североизточната В група през сезон 2014/15. Русенци завършват на 1-во място с 28 победи, 1 равенство и 1 загуба при голова разлика 121:11. Възходът продължава и през следващия сезон. Клубът завършва на 1-во място в Б група и се завръща в елита след 25-годишна пауза. Сезон 2016/17 в Първа лига също е изключително успешен. „Дунав“ повтаря най-доброто си класиране в историята, финиширайки на 4-то място в крайното класиране. С това си спечелва правото да се завърне в европейските клубни турнири след 42-годишна пауза.
През лятото на 2017 г. русенци срещат казахстанския Иртиш в 1-вия квалификационен кръг на Лига Европа и отпадат след две загуби с 0:1 и 0:2. На вътрешната сцена записват още 3 сезона в Първа лига. През 2019/20 изпадат от елита след бараж срещу Монтана, който е загубен с 1:4.[4] Впоследствие клубът се отказва от участие във Втора лига поради липса на финанси и отново стига до аматьорския футбол.
Рекордьор по изиграни мачове за „Дунав“ в А група е защитникът Тодор Тодоров. Между 1965 г. и 1978 г. той записва общо 278 участия в елитното първенство.[5] На 2-ро място е централният нападател Никола Йорданов (1960 – 1972) с 249 мача, а трети е халфът Шамси Сюлейманов (1962 – 1975) с 246 участия в най-високото ниво на българския футбол.
Във вечната ранглиста по отбелязани голове за клуба Никола Йорданов е далеч пред всички със 132 попадения. Той е и единственият футболист на русенци, печелил голмайсторския приз в шампионата. Става №1 с 23 гола през сезон 1961/62. След него се нарежда Никола Христов, който в периода от 1969 г. до 1977 г. се разписва 59 пъти в А група. На трета позиция с 57 гола е Стоян Маринов (1961 – 1973).
