Месимер

Тази статия е за селото във Воденско. За селото в Солунско вижте Месимери (дем Солунски залив).
Месимер
Μεσημέρι
— село —
Кметството в Месимер
Кметството в Месимер
Гърция
40.7934° с. ш. 22.0254° и. д.
Месимер
Централна Македония
40.7934° с. ш. 22.0254° и. д.
Месимер
Воденско
40.7934° с. ш. 22.0254° и. д.
Месимер
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Надм. височина400 m
Население674 души (2021 г.)
Месимер в Общомедия

Месимер (на гръцки: Μεσημέρι, Месимери, катаревуса Μεσημέριον, Месимерион) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

География

Селото се намира на 400 m надморска височина, на 2 km западно от демовия център Воден (Едеса), по течението на река Вода.[1]

История

В Османската империя

В Месимер в XVIII и XIX век се заселват жителите на околните по-малки селища, разтурени от разбойнически банди Къдрево, Фурка, Ливадица, Алгер, Свети Николци и Свети Георги.[1]

В края на XIX век Месимер е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Месимери (Messiméri), Воденска епархия, живеят 660 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Месимер (Messimer) е посочено като село със 120 къщи и 644 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Месимеръ живеят 880 жители българи.[4]

Улица в Месимер

В дописка от Месимер до вестник Новини от 1892 година местни жители пишат:

„ На ю. - з. от Воден на едно разстояние от половин час е разположено селото на Месимер, което се състои от 140-150 чисто български къщи, с една църква, трима свещеници и едно училище. Едвам тая година български учител дойде. Не можем да ви изкажем радостта си, г. редакторе, която усещаме от бързото напредване на децата ни по матерната книга - Българската.[5] “

Христо Силянов пише за Месимер:

„ ...Месимеръ, едно отъ най-богатитѣ и просвѣтени воденски села...[6] “

Селото е разделено в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Месимер (Messimer) има 296 българи екзархисти и 960 българи патриаршисти гъркомани. В селото работи българско училище с 1 учител и 37 ученици и гръцко с 4 учители и 100 ученици.[7]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Месимер остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Мисмер има 190 къщи славяни християни.[8]

През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[9]

Селото пострадва по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), като дава много убити и много бежанци в Югославия.[1]

Селото произвежда жито, кестени, череши, праскови и ябълки. Донякъде е развито и скотовъдството.[1]

Прекръстени с официален указ местности в община Месимер на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Извор[10][11] Ίσβόρ Пиги Πηγή[12] река на Ю от Месимер (Валимари), приток на Бела[10]
Мачкояни[11] Ματσκογιάννη Гатоянос Γατόγιαννος[12] връх в Каракамен на Ю от Месимер (688 m)[10]
Раблак[10] Ραμπλάκ Петрини Дексамени Πέτρινη Δεξαμενή[12] връх в Каракамен на З от Месимер (706 m)[10]
Валимари[10] Βάλιμάρι Мегало Рема Μεγάλο Ρέμα[12] река в Каракамен на Ю от Месимер (Извор), приток на Бела[10]
Барово[13] или Борово[10] Μπάροβο Лакувес Λακκούβες[12] връх в Каракамен на ЮЗ от Месимер[10]
Стурда[10] Στούνρτα Мандри Μαντρί[12] връх в Каракамен на Ю от Месимер (981 m)[10]
Киларци[10] Κιλάρτσι Скотино Рема Σκοτεινό Ρέμα[12] река в Каракамен на ЮЗ от Месимер[10]
Врецма[10][13] Βρέτσμα Агриокерасия Άγριοκερασιά[12] местност в Каракамен на ЮЗ от Месимер[10]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 856[1] 827[1] 961[1] 1145[1] 706[1] 872[1] 846[1] 840[1] 1014[1] 930 765 674

Личности

Воденската чета на Иванчо Христов - Хаджията (трети в средата) през 1907 година, пети е Теофил Димитров (Офил Козаров) от Бозец.[14] а останалите са Вани Къчов, Иван Кръстев от Енидже Вардар и Пандо Ташев от Русилово.
Поп Христо Григоров (Христос Григориу) от Месимер
Реклама на Никола Янчев от Месимер и Георги Андонов от Владово, емигранти в Спрингфийлд, Охайо, 1920 г.
Родени в Месимер
  • Атанас Филчев, български революционер от ВМОРО
  • Вани Андев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[15]
  • Вани Къчов – Манафа (1881 - 1908), български революционер от ВМОРО
  • Васил Караджов (1902 – ?), български комунистически деец
  • Георги Касапчето, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.[16]
  • Георги Манолов (Γεώργιος Μανωλάκης), гръцки андартски деец от трети клас, ръководител на гръцкия комитет, подпомага четите на Гарефис, Караманолис и Йотов[17]
  • Георги Поптрифонов (Γεώργιος Παπατρύφων), гръцки андартски деец от трети клас, селски свещеник и ръководител на гръцкия комитет в селото[17]
  • Георги Стоянов (Γεώργιος Στουγιάννης), гръцки андартски деец от трети клас[17]
  • Иванчо Христов – Хаджията (1877 - 1908), български революционер от ВМОРО
  • Йоан Нисиотис (Ιωάννης Νησιώτης ή Μυλωνάς), гръцки андартски деец от втори клас, кординатор на действията по оста Воден – Мъглен, подпомага дейността на доктор Китанос и Христос Карапанос, баща му Христос Нисиотис е убит от ВМОРО през 1905 година[17]
  • Костадин Попстоянов (Κωνσταντίνος Παπαστογιάννης), гръцки андартски деец, четник[17]
  • Коле Донев, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов[18]
  • Лазо Ханджията, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[16]
  • Методи Единаков (1908 - ?), войвода на местната чета на Охрана[19]
  • Панайот Божинов (1918 – 1946), гръцки партизанин от НОФ
  • Сотир Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[15]
  • Стоян Попиванов (Ιωάννης Παπαϊωάννου, Παπαστογιάννης, 1842 - 1905), гръцки андартски деец от трети клас[17]
  • Ташо Караджов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Иванов[15]
  • Христос Пердикас (Χρήστος Περδίκας), гръцки андартски деец от трети клас (1905-1907)[17]
Починали в Месимер

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 52. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  5. ↑ Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 36.
  6. ↑ Силянов, Христо. Писма и изповеди на един четник, Македонски Научен Иститут, София, 1927, стр. 124.
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  8. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  9. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  10. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  11. ↑ а б Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  12. ↑ а б в г д е ж з Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1073. (на гръцки)
  13. ↑ а б Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  14. ↑ Бабев, Иван. Равда - през горнилото на времето, Тангра таннакра, София, 2011, стр.157.
  15. ↑ а б в „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  16. ↑ а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  17. ↑ а б в г д е ж Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
  18. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.40
  19. ↑ Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, с. 186-202.
  20. ↑ ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“