През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Вълкоянево остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вълкоянево (Влькојанево) има 15 къщи на християни славяни.[7]
Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени 92 гърци бежанци.[2] В 1926 година селото е прекръстено на Лики.[8] В 1928 година Вълкоянево е представено като смесено местно-бежанско с 23 бежански семейства и 96 души бежанци.[9] Част от бежанците през 30-те години се изселват от Вълкоянево.[2]
През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[10]
Много жители на Вълкоянево взимат участие в Гражданската война (1946 - 1949) на страната на Демократичната армия на Гърция и селото се разпада. След нормализацията на положението, част от жителите се завръщат в селото.[2]
Селяните се занимават предимно със скотовъдство, но също така се произвеждат и качествени череши.[2]
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.