Вълкоянево

Вълкоянево
Λύκοι
— село —
Гърция
40.8397° с. ш. 21.9957° и. д.
Вълкоянево
Централна Македония
40.8397° с. ш. 21.9957° и. д.
Вълкоянево
Воденско
40.8397° с. ш. 21.9957° и. д.
Вълкоянево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областНидже
Надм. височина680 m
Население74 души (2021 г.)

Вълкоянево или Вълкояново (на гръцки: Λύκοι, Лики, до 1926 година Βουλκογιάννοβον, Волкояновон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

География

Селото се намира на 7 километра северозападно от демовия център Воден (Едеса), на 680 m надморска височина в склоновете на планината Нидже.[2]

История

В Османската империя

Българският мухтарски печат на Вълкоянево, 1897 година

В края на XIX век Вълкоянево е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Волкояново (Volcoyanovo) е посочено като село с 36 къщи и 204 жители българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вълкоянево живеят 300 жители българи.[4] Селото е чисто екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волкояново (Volkoyanovo) има 264 българи екзархисти и работи българско училище.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вълкоянево е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Вълкоянево остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вълкоянево (Влькојанево) има 15 къщи на християни славяни.[7]

Част от българското му население се изселва и на негово място са настанени 92 гърци бежанци.[2] В 1926 година селото е прекръстено на Лики.[8] В 1928 година Вълкоянево е представено като смесено местно-бежанско с 23 бежански семейства и 96 души бежанци.[9] Част от бежанците през 30-те години се изселват от Вълкоянево.[2]

През Втората световна война в селото е установена българска общинска власт.[10]

Много жители на Вълкоянево взимат участие в Гражданската война (1946 - 1949) на страната на Демократичната армия на Гърция и селото се разпада. След нормализацията на положението, част от жителите се завръщат в селото.[2]

Селяните се занимават предимно със скотовъдство, но също така се произвеждат и качествени череши.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 181[2] 228[2] 217[2] 114[2] 128[2] 63[2] 74[2] 75[2] 64 65 74

Личности

Родени във Вълкоянево

Бележки

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 44. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 240 и 836.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  8. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Мичев, Добрин. „Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)“