Гугово

Гугово
Βρυτά
— село —
Гугово и Владовското езеро
Гърция
40.7988° с. ш. 21.9155° и. д.
Гугово
Централна Македония
40.7988° с. ш. 21.9155° и. д.
Гугово
Воденско
40.7988° с. ш. 21.9155° и. д.
Гугово
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемВоден
Географска областНидже
Надм. височина500 m
Население376 души (2021 г.)
Гугово в Общомедия

Гугово (на гръцки: Βρυτά, Врита, до 1926 година Γκούγκοβον, Гуговон[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

География

Селото се намира на 15 километра западно от демовия център Воден (Едеса) и на 2 km северно от пътя Воден - Лерин, на надморска височина от 500 m в склоновете на планината Нидже (Ворас). Край селото са изворите на река Вода.[2]

История

В Османската империя

В края на ΧΙΧ век Гугово е чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Гугово като българско село.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гугово (Gougovo) е посочено като село във Воденска каза с 15 къщи и 64 жители българи.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Гугово живеят 260 жители българи.[5]

Селото е чисто екзархийско. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гугово (Gougovo) има 320 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзическата Гугово остава в Гърция.

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гугово има 45 къщи славяни християни.[7]

В 1926 година селото е прекръстено на Врита. Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години са заселени 10 семейства или 51 души гърци бежанци. В 1928 година Гугово е представено като смесено местно-бежанско с 14 бежански семейства и 61 души бежанци.[8] Бежанците обаче постепенно започват да се изселват от Гугово, като последните бежанци го напускат в 1941 година в началото на германската окупация.[2]

През Втората световна война в селото е формирана чета на българската паравоенна организация Охрана и е установена българска общинска власт.[9] Селото пострадва в Гражданската война (1946 - 1949).[2]

При изграждането на Владовското езеро, от гуговци е експроприирана най-добрата земя. Селяните произвеждат жито, царевица и овошки. Частично е развито и скотовъдството.[10]

Реклама на Иван Христов от Гугово и Георги Васил от Воден, емигранти в Батъл Крийк, Мичиган, в Българо-американския алманах, 1920 г.
Прекръстени с официален указ местности в община Гугово на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Джаджово[11][12] Τζάντζοβο Рема Ρέμα[13] река на Ю от Гугово[11] в местността Джаджова търла[12]
Красовиц[11] Κράσοβιτς Псириарики Корифи Ψειριάρικη Κορυφή[13] връх на ЮИ от Гугово (674 m)[11]
Брусна[11] Μπροΰσνα Дросонери Δροσονέρι[13] река на З от Гугово (Кучански брест)[11]
Манова падина[11] Μανοβο Παντίνα Ватулома Βαθούλωμα[13] връх на СЗ от Гугово (681 m)[11]
Тупков[14] или Рупков камен[12] Τούπκος Πέτρα Трипия Петра Τρύπια Πέτρα[13] връх на ЮЗ от Гугово[11][12]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 280[2] 259[2] 523[2] 556[2] 466[10] 564[10] 514[10] 526[10] 506 451 376

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г д е ж Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 47. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 92.
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  7. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 26. (на сръбски)
  8. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  9. ↑ Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
  10. ↑ а б в г д Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 48. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ а б в г д е ж з и По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. ↑ а б в г Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  13. ↑ а б в г д Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1072. (на гръцки)
  14. ↑ Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“