Месимери (дем Солунски залив)

Тази статия е за селото в Солунско. За селото във Воденско вижте Месимер.
Месимери
Μεσημέρι
— село —
Гърция
40.4133° с. ш. 23.0075° и. д.
Месимери
Централна Македония
40.4133° с. ш. 23.0075° и. д.
Месимери
Солунско
40.4133° с. ш. 23.0075° и. д.
Месимери
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСолунски залив
Географска областХалкидически полуостров
Надм. височина110 m
Население1533 души (2021 г.)
Пощенски код575 00
Телефонен код2392

Месимери (на гръцки: Μεσημέρι) е село в Република Гърция, дем Солунски залив, област Централна Македония с 1338 жители (2001).

География

Селото е разположено на Халкидическия полуостров, на около 8 километра източно от източния бряг на Солунския залив и южно от град Солун.

История

В Османската империя

През 1715 година е издаден ферман за арестуване на 10 първенци от 9 села в Солунско, сред които и Месимер, заради противодействие срещу събирането на данъци.[1]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Месмери (Mesméri), Касандрийска епархия, живеят 120 гърци.[2] В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Месимеръ живеят 120 гърци християни.[3]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Месимер (Messimer) има 150 жители гърци.[4]

В Гърция

В 1912 година по време на Балканската война в Месимери влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Месимери е бежанско селище с 85 бежански семейства и 361 жители бежанци.[5]

Прекръстени с официален указ местности в община Месимери на 21 октомври 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Осман Тумбак[6] Όσμάν Τούμπακ Ипсома Ύψωμα[7] възвишение на ЮЗ от Месимери (126 m)[6]

Личности

Родени в Месимери
  • Георгиос Сипкас (Γεώργιος Σίπκας), гръцки андартски деец, агент от трети ред[8]

Бележки

  1. ↑ Kolovos, Elias. Riot in the Village: Some Cases of Peasant Protest Around Ottoman Salonica, Anastasopoulos, A. (ed.), Political Initiatives “From the Bottom-Up” in the Ottoman Empire, Halcyon Days in Crete VII, A Symposium Held in Rethymno, 9-11 January 2009, Rethymno 2012, p. 52.
  2. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 36. (на френски)
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 142.
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  5. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  6. ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  7. ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 670. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 208). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 21 Οκτωβρίου 1969. σ. 1478. (на гръцки)
  8. ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 60. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“