Заедно с нея изчезва линията на Принцовете Чистерна, чиито титли преминават към Дом Савоя-Аоста чрез брак. Тя е първата кралица-консорт на Испания, чийто съпруг се възкачва на престола демократично.
Мария Виктория се омъжва в Торино на 30 май 1867 г. за за Амадей Савойски, херцог на Аоста, син на краля на Италия Виктор Емануил II. Тъй като е син на краля, след обявяването на годежа им Мария получава обръщението „Кралско височество“ с Кралски указ от 19 февруари 1867 г.[1] Освен това в чест на краля тя добавя името Виктория. След брака им тя се казва „Нейно кралско височество принцеса Мария Виктория от Италия, херцогиня на Аоста“.
Мария Виктория
Амадей I Савойски
Мария Виктория и Амадей I Савойски
Кралица на Испания
През 1870 г., след свалянето на кралицата на Испания Исабела II и след отказването на Леополд фон Хоенцолерн-Зигмаринген, Амадей е призован от Кортесите (еквивалент на Парламента) на испанския трон. При пристигането си той испанизира името си и това на трите си деца, които получават съответно титлите „принц на Астурия“ и „инфанти на Испания“. Мария Виктория го следва в Мадрид, където поради крехката си натура страда много от последиците от трудното кралство. Управлението на съпруга ѝ се оказва бурно и силно оспорвано, и завършва с неговата абдикация през 1873 г. Двамата се завръщат в Италия и си връщат титлата на херцог и херцогиня на Аоста.
Мария Виктория през 1871 г. на 25-годишна възраст
Мария Виктория, кралица на Испания през 1872 г.
Кралят и кралицата на Испания напускат страната на 22 февруари 1873 г.
Наричана „la Virtuosa“ и почти непозната в Испания поради липсата на политическа консолидация и краткото управление на Дон Амадео, кралица Мария Виктория по свое време е обект на уважение заради своето образцово поведение и дискретност. В Мадрид тя съсредоточава всичките си усилия върху различни благотворителни дейности, характерни за съпрузите от онова време, и не се интересува от политика. Насърчава създаването и тържественото откриване на Asilo de Lavanderas[2] – първата „детска ясла", открита в Испания, посветен на децата на перачките, които работят по бреговете на река Мансанарес. Тя е открита под името "Casa del Príncipe" под патронажа на принца на Астурия Емануил Филиберт.[3]
Мария Виктория никога не престава да върши благотворителност и чрез испанския писател Консепсион Аренал, който действа като посредник, до смъртта си изпраща много помощи на нуждаещите се испанци с искането даренията да бъдат направени анонимно. Дълги месеци Консепсион Аренал получава чести парични преводи с бележки, подписани от VPM, с инициалите на Виктория дал Поцо Мероде.[4]
По време на нейното управление с Кралски указ от 7 юли 1871 г. е създаден Гражданският орден на Мария Виктория (на исп. Orden Civil de María Victoria), на който тя е суверен. Той възнаграждава изтъкнати заслуги, предоставени на общественото образование чрез осигуряване или подобряване на образователни институции, публикуване на произведения на призната литература или художествена стойност, насърчаване на науките, изкуствата, литературата и индустрията. Този орден (донякъде необичаен за времето) не е изключително мъжки прерогатив, тъй като две жени са наградени с кръст от втора степен през 1873 г.: Сегунда Оняте дел Кампо – начална учителка в Калахора[5] и Мария Баскуас и Колон – начална учителка в Понтеведра, които публикуват трактата по аритметика „Аритметика за използване в училищата за начално обучение“ – работа с признато значение.[6] Орденът има много кратък живот и е разпуснат след провъзгласяването на Първата република с указ от 7 май 1873 г., който носи подписа на тогавашния министър на развитието Едуардо Чао Фернандес.[7]
Смърт
Дворец „Дал Поцо дела Чистерна“ на ул. „Мария Витория“ 12 в Торино
Връщайки се в Италия със съпруга си, тя живее в наследствения дворец в Торино – Палацо Чистерна (днес седалище на Метрополен град Торино). През 1876 г., след като се разболява от туберкулоза, е отведена в Сан Ремо, където се надяват, че мекият климат на Лигурската ривиера може да ѝ помогне. Болестта води до смъртта ѝ на 8 ноември на 29-годишна възраст.
Стар погребален венец все още може да се прочете на гроба ѝ в базиликата Суперга: En prueba de respetoso cariño a la memoria de doña María Victoria, las lavanderas de Madrid, Barcelona, Valencia, Alicante, Tarragona, a tan virtuosa señora.[8]
Тъй като Мария Виктория няма дъщери, нито племенници по кръвна линия, тъй като сестра ѝ е починала млада, а децата ѝ все още не са женени, урежда в случай на смърт голяма част от бижутата ѝ да преминат у нейната племенница Мария Летиция Бонапарт, дъщеря на нейната снаха Мария Клотилда. Мария Виктория никога не е знаела, че споменатата племенница ще стане втората съпруга на съпруга ѝ, въпреки че е за кратко.
Болница „Мария Витория“ на ул. „Чибрарио“ 72 в квартал „Сан Донато“
Централната улица Вия „Мария Витория“.
През 2014 г. режисьорът Луис Миняро режисира игрален филм, озаглавен „Падаща звезда“ (Stella cadente), вдъхновен от живота на испанските владетели Амадей Савойски и Мария Виктория. Ролята ѝ се изпълнява от испанската актриса Барбара Лени.
През 2012 г. писателката и журналистка Кармен Галардо Дуран публикува исторически роман, посветен на Мария Виктория, озаглавен „La Reina de las lavanderas“.
Източници
Francesco Cognasso, I Savoia, Corbaccio Editore, Milano, 1999
.jpg)
