Емануил Филиберт Савойски-Аоста, с пълно име Емануил Виктор Евгений Алберт Генуа Йосиф Мария Савойски-Аоста (на италиански: Emanuele Filiberto Vittorio Eugenio Alberto Genova Giuseppe Maria, Емануеле Филиберто Виторио Еудженио Алберто Дженова Джузепе Мария ди Савоя-Аоста; * 13 януари1869, Генуа, Кралство Италия; † 4 юли1931, Торино, Кралство Италия), е херцог на Аоста, член на Италианското кралско семейство от кадетския клонСавоя-Аоста, италиански генерал, маршал на Италия.
Принц на Астурия от 1870 до 1873 г., когато баща му Амадей I е крал на Испания. След абдикацията му той се завръща в италианския кралски двор с титлата „херцог на Аоста“ от 1890 г., със смъртта на баща си. Запомнен сред главните фигури на Първата световна война, той командва Трета армия на Кралската армия, а италианската военна пропаганда го нарича „Непобедимия херцог“ (Duca Invitto), подчертавайки липсата на истинско поражение по време на битките при Изонцо.
Има и един природен брат от втория брак на баща си.
Биография
Детство и младост
Малкият Емануил Филиберт, принц на Астурия, в ръцете на майка си Мария Витория дал Поцо дела Чистерна през 1870 г.
Когато баща му става крал на Испания, той се премества със семейството си в Мадрид и на 1-годишна възраст Емануил Филиберт получава титлите „принц на Астурия“ и „инфант на Испания“, и е определен като престолонаследник.
Поради контрастите с испанската политика Амадей I Савойски абдикира през 1873 г., след две години управление. След като Амадей се завръща в Италия, баща му Виктор Емануил II отново потвърждава титлата му „херцог на Аоста“, вече получена при раждане, но изоставена заради кралската титла, и подобна е ситуацията и с Емануил Филиберт.
След абдикацията на баща си Емануил Филиберт никога не изявява претенции за испанския трон. Той израства и се обучава като принц на Савойската династия в Торино, където баща му се установява за постоянно.
Губи майка си на 7-годишна възраст. След смъртта на баща си на 18 януари 1890 г. наследява титлата и става вторият херцог на Аоста.
Брак
Емануил Филиберт и Елена Орлеанска в Бъкингамшър през 1895 г. – годината на техния брак
На австрийския фронт херцогът на Аоста става свидетел на бомбардирането на град Гориция, в компанията на графа на Торино и херцога на Абруци
Започва военната си кариера в Кралската армия през 1884 г., като постъпва във Военната академия в Торино. През 1906 г. получава командването на армейския корпус на Неапол и премества цялото си семейство в Кралския дворец „Каподимонте“ (днес Музей „Каподимонте“).[1] През 1911 г., и с избухването на войната в Либия, остава на служба в Неапол, но това не го предпазва от заразяване с тиф, който вероятно го е поразява по време на многобройните посещения на болни и ранени войници, върнати от либийската пустиня до Италия.[1]
Още преди окончателното влизане на Италия в Първата световна война участва в скрита мобилизация, която кара него и други войници да се придвижат към Венеция (Местре) и след това към Тревизо. Генерал Луиджи Кадорна, отговарящ за херцога, веднага присъединява към него генералите Аугусто Ванцо и Джузепе Вакари. С началото на военните действия, на 24 май 1915 г. Емануил Филиберт ръководи Трета армия с чин на генерал, без никога да претърпи поражения на бойното поле по време на цялата продължителност на конфликта (оттук и наименованието му „Непобедимият херцог“). Щабът на армията е за известен период в Червиняно дел Фриули; командването се намира във Вила „Атемпс-Брешани“. Целта на операциите е да се отблъсне австро-унгарската армия, която защитава от изток.
Емануил Филиберт, 2-ри херцог на Аоста, 1895 г.
Трета армия, заедно с Втора, успяват да извършат частичен пробив на австрийските линии и да завладеят Гориция в Шестата битка при Изонцо (Битка при Гориция). След поражението при Капорето неговата армия трябва да се оттегли заедно с останалите по линията на Пиаве. След поражението в битката при Капорето се очаква Емануил Филиберт естествено да поеме върховното командване, което е на генерал Кадорна, но неговият братовчед Виктор Емануил III решава да назначи тогава неизвестния генерал Армандо Диац, служил при самия Емануеле Филиберт. Именно в Дом „Морпурго“ в Падуа кралят, завръщайки се от Рим след разрешаването на министерската криза, казва на Бизолати: „Нека не обезценяваме херцога, защото бихме могли да имаме нужда от него“. Според някои историци той намеква за възможността да абдикира в случай на поражение при Пиаве, което принуждава Италия да се предаде. В този случай херцогът на Аоста би могъл да има регентство по време на невръстната възраст на принц Умберто II, тогава на тринадесет години.[2] Бюлетинът на победата, след битката при Виторио Венето, съобщава, че „херцогът на Аоста напредва бързо начело на своята непобедима Трета армия, копнеейки да се върне на вече победоносно завоюваните позиции, които никога не е губил“.
Нареждане за разстрели
Емануил Филиберт в униформа, сп. „Венити Феър“, 1930 г.
На 1 ноември 1916 г., в съгласие с генерал Луиджи Кадорна, който съобщава заповедта с циркулярна телеграма 2910, Емануил Филиберт въвежда децимация сред своите военни части в противоречие с разпоредбите на военния наказателен кодекс, които по-късно са заклеймени и от Комисията за разследване на Капорето – разследване, което, въпреки че пряко засяга Херцога на Аоста, не го подлага на проверка, тъй като той принадлежи към Кралското семейство.
Циркулярът на Херцога на Аоста от 1 ноември 1916 г. съобщава[3]:
„
Имам намерение дисциплината винаги да царува върховно сред войските ми. Затова аз одобрих в отделите, които за съжаление бяха опетнени с такъв тежък срам, някои, виновни или невинни, да бъдат незабавно убити. Ще го правя, неумолимо, толкова пъти, колкото е необходимо. Отечеството ни е възложило свещен дълг. За да го постигна, няма да се спра пред никаква мярка, колкото и сериозна да е тя.
“
Следвоенен период
Откриване на Стадион „Филаделфия“ в присъствието на граф Мароне ди Чинцано, принцеса Мария Аделхайд и Херцога на Аоста. Торино, 17 октомври 1926 г.
През 1922 г., по време на похода към Рим, който на практика поставя началото на фашистката диктатура в Италия, Херцогът на Аоста е предложен от Бенито Мусолини за наследник на длъжността на крал на Италия, в случай че Виктор Емануил III се противопостави на фашисткото движение. Събитието не се състои, но Емануил Филиберт остава винаги дълбоко привързан към Мусолини за уважението, което му е оказано, и е един от основните му поддръжници в Италианското кралско семейство.
От 23 юни 1925 до април 1927 г. ръководи Националната следработна организация – асоциация, създадена в Италия на 1 май 1925 г. от фашисткия режим, докладваща директно на Премиера, със задачата да се грижи за свободното време на работниците.
За заслугите, придобити по време на Първата световна война и като признание за подкрепата, оказана от него и семейството му на Дучето, на 26 юли 1926 г. той е назначен за маршал на Италия заедно с Пиетро Бадолио, Енрико Кавиля, Гаетано Джардино и Гулиелмо Пекори Джиралди, а две години по-късно с Луиджи Кадорна и Армандо Диац. Херцогът е признат за основен символ на италианските войници през Първата световна война, заради което заема множество длъжности на представителство на Короната, сред които председателството на празненствата в Торино през 1928 г. за десетата годишнина от победа и четирите века от рождението на херцог Емануил Филиберт. Сред позициите, които му са предоставени по това време, са тези на Президент на Военния орден на Савоя и Президент на комисията за повишаване на военните заслуги на офицерите от колониите.
Смърт
Гробницата на Херцога на Аоста във Военното светилище на Редипуля
Емануил Филиберт умира на 62-годишна възраст от пневмония в наследствения дворец Палацо дела Чистерна в Торино на 4 юли 1931 г. Суверените и принцовете на Пиемонт присъстват на погребението му в Торино на 7 юли 1931 г. По негова воля е погребан сред войниците в гробището Инвити на хълма Коле Сант Елия в Редипуля, където са положени падналите от Непобедимата трета армия. След това е преместен във Военното светилище на Редипулия при откриването му през 1938 г. Най-големият му син Амадей го наследява в херцогската титла.
След смъртта му Елена Орлеанска се омъжва тайно през октомври 1936 г. за полковник Ото Кампини, офицер от Пиемонт (от Брузаско), който е част от нейния двор. Тя продължава да живее в двореца „Каподимонте“ в Неапол дори след края на монархията, като напуска двореца едва през 1949 г., когато се премества в Кастеламаре ди Стабия, където умира, надживявайки и двамата си сина.
