Имперски викарий

Имперският викарий (на немски: Reichsvikar, на италиански: Vicario imperiale) е позиция, свързана със Свещената Римска империя. Носителите ѝ имат различни правомощия и юрисдикции в зависимост от историческите периоди и различните региони, които са част от империята.

Викарии курфюрсти с функция на регенти на императора в период на интерегнум

Най-важните имперски викарии са онези, комуто императорската власт е поверена в периоди на интерегнум, когато престолът е вакантен или когато императорът е незаконен или е твърде млад. Става въпрос за двама души. Със Златната була от 1356 г. е обявено официално, че курфюрстите на Курпфалц и Саксония са онези, които си разделят германската територия на империята. Първият контролира териториите на закона на Франкония (Франкония, Швабия, Рейн, Южна Германия), а вторият – тези на Саксония (Саксония, Вестфалия, Северна Германия, Хановер). Границите между двете области са обект на спорове до 1750 г. Бохемия и Австрия не признават властта на нито един имперски викарий, докато в Италия тази титла се носи от Савойския херцог.[1]

През 1623 г. Курфюрстът на Пфалц трябва да отстъпи длъжността си на избирател и имперски викарий на Принца на Бавария, а през 1648 г. е създадена нова длъжност на избирател за него. По-късно избирателите на Бавария и Пфалц, които са част от два клона на Дом Вителсбах, оспорват длъжността „викарий“. По време на интерегнума през 1659 г. и двамата твърдят, че са викарии, но Саксонският викарий и другите главни власти на империята признават Принца на Бавария за викарий. През 1724 г. двата клона Вителсбахи постигат споразумение двамата принцове да поемат длъжността заедно, но това споразумение е отхвърлено от Императорския сейм. Новото междурегионално споразумение от 1745 г. предвижда двамата принцове да се редуват и е прието както от императора, след изборите, така и от Райхстага, който го ратифицира през 1752 г. Споразумението губи стойността си с изчезването на Баварския клон през 1777 г.[1]

Правомощията, упражнявани от имперските викарии, са свързани с условията на capitulatio на починалия император. Те се занимават с легитимации, овластявания, привилегии, благороднически назначения; на тях е поверена съдебната власт на императора, те събират данъци и връчват феоди. Тяхната работа е ратифицирана от новия император, който е избран, въпреки че има случаи, в които Сеймът отхвърля някои от техните разпоредби. Викариатът приключва, след като новият император полага клетва да спазва ангажиментите, поети в неговата capitulatio.[1]

Обикновено викариите секат Vikariatsmünzen (букв. от немски „Монети на викариата“) – монети, отбелязващи престоя им като имперски викарии.

Списък на имперските викарии: 1437–1792 г.

Начало на интерергнума Край на интерегнума Продължителност Херцог на Саксония Курпфалц
9 декември 1437 г.
смърт на Сигизмунд 		18 март 1438 г.
избиране на Албрехт II 		3 месеца и 9 дни Фридрих II Саксонски Лудвиг IV от Пфалц
27 октомври 1439 г.
смърт на Алберт II 		2 февруари 1440 г.
избиране на Фридрих III 		3 месеца и 6 дни
12 януари 1519 г.
смърт на Максимилиан I 		17 юни 1519 г.
избиране на Карл V 		5 месеца и 5 дни Фридрих III Саксонски Лудвиг V от Пфалц
20 януари 1612 г.

смърт на Рудолф II

13 юни 1612 г.
избиране на Матиас 		4 месеца и 24 дни Йоан Георг I Саксонски Фридрих V от Пфалц
20 март 1619г
смърт на Матиас 		28 август 1619г
избиране на Фердинанд II 		5 месеца и 8 дни
2 април 1657 г.
смърт на Фердинанд III 		18 юли 1658 г.
избиране на Леополд I 		15 месеца и 16 дни Йоан Георги II Саксонски Фердинанд Мария от Бавария
17 април 1711 г.
смърт на Йосиф I 		12 октомври 1711
избиране на Карл VI 		5 месеца и 25 дни Фридрих Август I Саксонски
(Август II Полски) 		Йохан Вилхем от Пфалц
20 октомври 1740 г.
смърт на Карл VI 		14 януари 1742 г. избиране на Карл VII 14 месеца и 25 дни Фридрих Август II Саксонски
(Август III Полски) 		Карл Албрехт Баварски
20 януари 1745 г.
смърт на Карл VII 		13 септември 1745 г.

избиране на Франц I.

7 месеца и 24 дни Максимилиан III Баварски
20 февруари 1790 г.
смърт на Йозеф II 		30 септември 1790 г.
избиране на Леополд II 		7 месеца и 10 дни Фридрих Август III Саксонски Карл Теодор Баварски
1 март 1792 г.
смърт на Леополд II 		5 юли 1792 г.
избиране на Франц II 		4 месеца и 4 дни

Местни имперски викарии

Портрет на Луиджи I Гондзага, имперски викарий, Универистестка библиотека в Залцбург.

Титлата на имперски викарий е поверена и на онези лица, които представляват императора през Средновековието, докато той царува, и управляват територия далеч от императорския двор в много ограничена местна област в сравнение с големите области, контролирани от избирателите на викария. До 13 век императорът изпраща доверени служители да управляват от негово име в тези далечни територии, които са назначени за имперски викарии – позиция, която може да бъде отменена.[2]

След периода на Хоенщауфен в Швабия, през следващия век официалната титла на имперски викарий е дадена от управляващия император на особено могъщи и лоялни нему италиански сеньори (господари), които го пожелават и се ангажират да поддържат реда и подчинението на местно население към суверена. Сред най-изявените италиански сеньори, получили позицията, са Адорно, Висконти, Скалиджери, Бонаколси и Гондзага.[3] Те виждат своята хегемония над територията легитимирана благодарение на тази длъжност, подобно на случилото се в териториите, контролирани от Апостолския викарий.[4] През 1624 г. е създадена Службата на генералния или пълномощен комисар за имперска Италия, която на практика поема първоначалните функции на имперския викариат, който е титулярен викариат от Карл IV.[5]

Бележки

  1. ↑ а б в (англ.) François Velde, The Holy Roman Empire - Qualifications, heraldica.org
  2. ↑ Vicario imperiale - Dizionario di Storia (2011), treccani.it
  3. ↑ Giuseppe Coniglio, I Gonzaga, Varese, Dall'Oglio, 1973.
  4. ↑ vicario imperiale // Dizionario di Storia. 2011. Посетен на 20 януари 2021.
  5. ↑ Florian Runschke, Das Generalkommissariat in Italien von 1624-1632. Auftrag, Arbeit und Akzeptanz der ersten beiden Amtsinhaber, in Quellen und Forschungen aus italienischen Archiven und Bibliotheken, vol. 99, 2019, pag. 214 (online).
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата it в Уикипедия на ???. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Германия“         Портал „Германия“          Портал „История“         Портал „История“