Зрял ренесанс

Микеланджело, Сътворението на Адам (ок. 1512 г.), Сикстинската капела, Ватикана

В историята на изкуството под Зрял ренесанс (наричан още Висок ренесанс и Развит ренесанс) се разбира периодът на апогей на визуалните изкуства по времето на Италианския ренесанс. Традиционно за начало на Зрелия ренесанс се приемат 90-те години на XV век, когато Леонардо да Винчи създава „Тайната вечеря“ в Милано, а във Флоренция умира Лоренцо де Медичи. Край на периода поставя разграбването на Рим (1527 г.) от войските на Карл V. Терминът е използван за първи път в Германия (Hochrenaissance) в началото на XIX век и в основата му е „високият стил“ на картините и скулптурите, описани от Йохан Винкелман.[1] През последните 20 години употребата на термина е критикувана в академичните среди поради прекаленото опростяване на артистичното развитие, като се игнорира историческия контекст, а фокусът се поставя само върху няколко емблематични творби.

Терминология

Наименованието „Висок ренесанс“ (на немски: Hochrenaissance) се появява за първи път на немски език в началото на XIX век като производно на понятието „висок стил“ в живописта и и скулптурата, въведено от Йохан Винкелман[2].

В италианското изкуствознание отсъства подобен термин, вместо него се използва хронологичното определение: чинкуеченто (на италиански: cinquecento – годините от 1500 до 1600).

Преглед

От края на XIX век се приема, че Зрелият ренесанс обхваща сравнително кратък период (около 30 години), в който са създадени изключителни произведения в италианските държави, основно в Рим по времето на папа Юлий II. Разбиранията за това кога и къде е започнал периодът варират, но като цяло най-добрите творби на Зрелия ренесанс включват картините на Леонардо да Винчи, Рафаело и ранния Микеланджело. Изобразителните изкуства на Зрелия ренесанс се отличават с акцента си върху класическата традиция, разпространението на меценатството и повишеното внимание към фигурите, довели до стил, наречен по-късно Маниеризъм.

Според някои учени като Стивън Фридберг фреските на Микеланджело и Рафаело във Ватикана представляват кулминацията на периода в живописта заради мащаба на тези творби, съчетан със сложността на композициите, детайлните човешки фигури, подчертаната иконография и орнаменталните препратки към Класическата античност.[3] В последните години историците характеризират Зрелия ренесанс не като период, а като художествено движение, едно от многото през края на XV и началото на XVI век. Това движение като цяло се определя ту като консервативно;[4] ту като отразяващо ново отношение към красивото;[5] ту като целенасочен процес на синтезиране на еклектични модели, свързани с модата в литературата;[6] ту като отразяващо новите задачи на интерпретацията и значението на изкуството.[7]

Архитектура

 Основна статия: Ренесансова архитектура
Темпието (в превод Малък храм) в църквата „Сан Пиетро ин Монторио“ в Рим, проектиран от Донато Браманте през 1502 г.

Стилът на Зрелия ренесанс в архитектурата започва през 1510 г. с началото на строежа на Темпието в църквата „Сан Пиетро ин Монторио“ в Рим, проектиран от Донато Браманте. Темпието е израз на възраждането на древноримската възпоменателна архитектура. Дейвид Уоткин пише, че Темпието, също като творбите на Рафаело във Ватикана, „е опит за съвместяване на християнските и хуманистичните идеали“.

Живопис

Джорджоне, Бурята (ок. 1507).

Зрелият ренесанс традиционно е смятан за връх на творческия гений, следвайки модел в историята на изкуството, предложен за първи път от Джорджо Вазари. Дори сравнително малки художници от този период като Фра Бартоломео и Мариото Албертинели създават творби, които и до днес са възхвалявани заради хармонията и техниката си. Издължените пропорции и неестествените пози в късните творби на Микеланджело, Андреа дел Сарто и Антонио да Кореджо стават предвестници на Маниеризма.

Ведрото настроение и ясните цветове в картините на Джорджоне и на ранния Тициан представят Зрелия ренесанс в най-чист вид. Други отличителни творби са леонардовата „Мона Лиза“ и „Атинската школа" от Рафаело. Фреските на Рафаело, разположени под арки, са виртуозни творби на перспективата, композицията и рисунката.

Скулптура

Микеланджело, Пиета (1498 – 99), Базилика „Св. Петър“, Ватикана

Скулптурата на Зрелия ренесанс, представена най-добре от „Пиета“ и „Давид“ на Микеланджело, се характеризира с идеалния баланс между покоя и движението. Скулптурите често се използват за декориране на сгради, обикновено дворцови. Така зрителите могат да им се възхищават и ги изучават. По-заможните, като кардиналите, владетелите и банкерите, стават частни патрони; папа Юлий II също покровителства много творци.

През Зрелия ренесанс се развиват малките статуетки за патроните, бюстовете и гробниците. Темата на скулптурата е предимно религиозна, но се срещат и класически герои.

Източници

  1. ↑ Jill Burke, "Inventing the High Renaissance from Winckelmann to Wikipedia: an introductory essay", in: Id., Rethinking the High Renaissance: Culture and the Visual Arts in Early Sixteenth-century Rome, Ashgate, 2012
  2. ↑ Burke J. Inventing the High Renaissance, from Winckelmann to Wikipedia: An Introductory Essay Архивирано копие // Архивиран от оригинала на 2015-09-23. Посетен на 2018-05-17.", in: Rethinking the High Renaissance: Culture and the Visual Arts in Early Sixteenth-century Rome Архивированная копия // Архивиран от оригинала на 2014-11-08. Посетен на 2018-05-17., Ashgate, 2012
  3. ↑ Stephen Freedberg, _Painting of the High Renaissance in Rome and Florence, 2 vols., Cambridge MA; Harvard University Press
  4. ↑ Alexander NAgel, „Experiments in Art and Reform in Italy in the Early Sixteenth Century“, in Kenneth Gouwens and Sheryl E. Reiss eds., The Pontificate of Clement VII: History, Politics, Culture, Ashgate 2005, 385 – 409
  5. ↑ Elizabeth Cropper, „The Place of Beauty in the High Renaissance and its Displacement in the History of Art“, in Alvin Vos ed., Place and Displacement in the Renaissance, 1995, 159 – 205
  6. ↑ David Hemsoll, 'The conception and design of Michelangelo's Sistine Chapel ceiling: 'wishing to shed a little light upon the whole rather than mentioning the parts', in Jill Burke ed., Rethinking the High Renaissance, Ashgate, 2012
  7. ↑ Jill Burke, 'Meaning and Crisis in the Early Sixteenth Century: Interpreting Leonardo's Lion', Oxford Art Journal, 29, 2006, 77 – 91

Външни препратки

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата High Renaissance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​