Кубизмът е течение в изкуството, което се характеризира с пълно отрицание на класическата концепция за красотата.[1] Не се спазват пропорциите, органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно.
Терминът „кубизъм“ е използван за пръв път през 1908 г. от френския критик Луи Воксел. Той бързо придобива гражданственост, въпреки че Жорж Брак и Пабло Пикасо дълго време се въздържат от употребата му.