PROFILPELAJAR.COM

Клоазонизъм е стил в постимпресионистичната живопис, характерен с ясно очертани и плоски форми, отделени с черни контури. Терминът е въведен от Едуард Дюжарден по повод Салона на независимите, през март 1888 г. Художниците Емил Бернар, Луи Анкетен, Пол Гоген, Пол Серюзие и други започват да рисуват в този стил в края на 19 век. Името идва от техниката клоазоне Архив на оригинала от 2017-08-11 в Wayback Machine., при която телена форма се пълни със стъкло на прах, след което се опича. Много от тези художници описват творбите си и като синтетични.

„Жълтият Исус" (1889) е сред най-отличителните клоазонистични творби. Тук Гоген свежда изображението до зони с един цвят, разделени от отчетливи черни линии. В подобни картини той не се съобразява с класическата перспектива и смело премахва нюансите в цветовете – два от най-важните принципи на след-Ренесансовата живопис.

Клоазонистичното разделение на цветовете дава отражение на Модернизма.

Галерия

„Автопортрет с портрет на Гоген, посветен на Винсент ван Гог“ (1888), Емил Бернар
„Бретански жени в полето“ (август 1888), Емил Бернар
„Бретански жени и деца“ (ноември 1888) Винсент ван Гог
„Видение след проповед“ (1888), Пол Гоген
„Четяща жена“ (1890), Луи Анкетен
„Талисманът“ (1888), Пол Серюзие

Външни препратки

Клоазонизмът в ArtFacts

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Cloisonnism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.