Попарт

Скулптурата „LOVE“ на Робърт Индиана, Индианаполис, 1970 г.

Попарт или поп изкуство е художествено движение, което се появява в средата на 50-те години във Великобритания и в края на 50-те в Съединените щати.[1][2]

Предизвиква традицията с твърдението, че употребата от художниците на масово произвеждани визуални стоки в популярната култура се доближава до перспективата в изобразителното изкуство. Концепцията на попарта се отнася не толкова до самото изкуство, колкото до нагласите, които са довели до него.

Попартът е направление в изкуството на 20 век, характеризиращо се с теми и техники от популярната култура и масовата култура, като реклама, комикси, светски и културни обекти. Попартът широко се интерпретира като реакция на тогава доминиращите идеи на абстрактния експресионизъм, както и като разширяване на тези идеи. Попартът има за цел да използва изображения от популярната, като опозиция на елитарната култура в изкуството, подчертавайки баналните и кичозни елементи на която и да било култура, най-често чрез използването на ирония.[3] Също така е свързван с употребата на художниците на механични средства за възпроизводство.

Голяма част от поп изкуството се смята за несъвместимо, като концептуални практики, които често се използват, за да се затрудни лесното разбиране. Попартът и минимализмът се считат за направления в изкуството, предшестващи постмодернизма или са някои от ранните примери на самото постмодерно изкуство.[4]

Попартът често взема като свои образи това, което се използва в рекламата. Етикети и лога на продукти фигурират видно в образност подбрана от поп художниците. Дори и етикетите за съдържание на опаковките се използвали като предмет в попарта, например етикетите на супа „Кемпбъл“ от Анди Уорхол.

Произход

Основите на попарта в Северна Америка, Китай и Великобритания се развиват малко различно една от друга. В Америка той бележи завръщането на композиции с ясни очертания на образите и репрезентативното изкуство като отговор от страна на художниците, използвайки безличие, светската реалност, ирония и пародия да обезвредят личностния символизъм и „живописното изгубване“ в абстрактния експресионизъм. От друга страна, основите в следвоенна Великобритания са повече академични с фокус на динамичната и парадоксална образност на американската популярна култура, като мощно, манипулативно символично устройство, афектиращо целия модел на живот и същевременно повишаващо просперитета на обществото. Ранното поп изкуство във Великобритания е интерес на идеи подхранвани от американската популярна култура погледната отдалеч, докато американските художници са вдъхновени от опита, живеейки в тази култура. Въпреки това, попартът е също и продължение на някои аспекти на абстрактния експресионизъм, като вяра във възможностите на изкуството, особено за произведения в голям мащаб. По същия начин, попартът е едновременно разширяване и отричане на дадаизма.[5] Когато разгледаме някои от еднаквите предмети в попарт и дадаизъм, попартът замества деструктивните, сатирични и анархични импулси на дадаизма с обособено утвърждаване на предмети от масовата култура.[5] Сред тези художници, разглеждани от някои като произвеждащи изкуство водещо до попарт, са Пабло Пикасо, Марсел Дюшан, Курт Швитерс и Ман Рей.

Великобритания: Независимата група

Скулптура на Едуардо Паолози във Фрайбург, 1966 г.

Независимата група (НГ), основана в Лондон през 1952 г., се смята за предшественик на попарт направлението. Нейните представители са млади художници, скулптори, архитекти, писатели и критици, които предизвикват преобладаващите модернистични подходи към културата, както и традиционните виждания на изобразителното изкуство. Групата дискутира централизираното около поп културата въвличане на елементи като масово рекламиране, филми, продуктов дизайн, комикси, научна фантастика и технология. На първата среща на Независимата група през 1952 г., съучредителят, художник и скулптор Едуардо Паолози изнася лекция, използвайки серия от колажи, озаглавени „Bunk!“, които е създал за времето, прекарано в Париж между 1947 и 1949 г. Този материал съдържа „основни обекти“ като реклама, комикс характери, корици на списания и подбрани масово произвеждани графики, които най-добре представят американската популярна култура. Една от картините в презентацията е колаж на Паолози от 1947 г., озаглавен: „Аз бях играчка на богатия мъж“, който съдържа първата употреба на думата „поп“, появяваща се в облак дим, излизащ от револвер.[2][6] Следващата творческа презентация на Паолози през 1952 г. фокусира Независимата група преди всичко върху образността на американската популярна култура, особено масовото рекламиране.

Според сина на Джон Макхейл терминът „попарт“ е изкован от баща му през 1954 г. в разговор с Франк Кордъл,[7] макар че други източници посочват произхода му в текстове на британския критик Робърт Олуей.[8][9] „Попарт“ се използва в дискусиите от членовете по време на второто събиране на Независимата група през 1955 г. и специфичният термин „попарт“ за първи път се появява в публичния печат в една статия на НГ членовете Алисън и Питър Смитсън в „Arc“, 1956 г. Обаче заслугата често се приписва на британския критик и куратор Лорънс Олуей в есе от 1958 г. озаглавено „Изкуствата и мас медиите“, макар че терминът, който той използва, всъщност е „популярна масова култура“. Въпреки това, Алоуей е един от главните критици, които защитават включването на изображенията на масовата култура в изобразителното изкуство.

Съединени щати

Робърт Раушенбърг, 1968 г.

Въпреки че движението се разгръща в края на 1950-те години, попартът в Америка преживява най-бурното си развитие през 1960-те. По това време американската реклама е придобила много елементи и влияние от модерното изкуство и функционира на много високотехнично ниво. По-нататък, американските художници трябвало да търсят по задълбочено драматични стилове, които биха могли да дистанцират изкуството от добре проектирани и изкусни рекламни материали. Тъй като британците виждат американската популярна култура някак си от странична гледна точка, техните представи са често весели с романтични, сантиментални и хумористични нюанси. В контраст обаче са американските художници, които са бомбардирани ежедневно от разнообразието на масово произвеждани изображения, правейки произведения, които като цяло са по-смели и агресивни.

Двамата важни художници в създаването на американската попарт-лексика са Джаспър Джоунс и Робърт Раушенбърг. Дори картините на Раушенбърг да имат връзка с по-ранните работи на Курт Швитерс и други дадаисти, неговият интерес е свързан със социалните проблеми на момента. Неговият подход е свързан със създаването на изкуство от еднодневните материали и употребата на актуални събития от американското ежедневие дава на работата му уникално качество. Работата на Джоунс и Раушенбърг от 1950 г. се класифицира като неодадаизъм и визуално се различава от класическия американски попарт, който възниква в началото на 60-те години.[10][11]

Паното „Супа „Кембъл“ на Анди Уорхол в Музея за модерно изкуство в Ню Йорк

От основно значение за американското поп изкуство е Рой Лихтенщайн. Работата му може би дефинира основната предпоставка на попарта най-добре от когото и да било друг чрез пародия. Избирайки старомодните комикси като обект на интерес, Лихтенщайн прави прецизна, с ясни очертания на образите композиция, която е ръководена от лека пародия. Картините на Лихтенщайн, както и тези на Анди Уорхол, Том Веселман и други, споделят пряка привързаност към ежедневното отражение на американската поп култура, но същевременно разглеждат субекта по обективен начин, ясно илюстриращ идеализацията на масовата култура. Анди Уорхол е може би най-известната фигура в попарта. Той се опитва да пренесе попа извън артистичния стил и да го превърне в начин на живот и така неговите произведения често изобразяват липсата на човешка престореност, като се отказва от иронията и пародията, присъщи на много от неговите връстници.

Трябва да се отбележи също, че докато британското попарт движение предхожда американското, е имало някои по-ранни американски прото-поп основи, които използват „готови“ културни обекти. През 1920-те години американските художници Джералд Мърфи, Чарлс Демют и Стюарт Дейвис създават картини, предшестващи попарт движението, които съдържат образи от популярната култура, като светски обекти подбрани от американските рекламни продукти и рекламен дизайн.

Първи изложби в САЩ

Рой Лихтенщайн, 1967 г.

През есента на 1962 г. нюйоркският изкуствовед Сидни Джанис организира единствена по рода си изложба наречена „Новите реалисти“, едно международно проучване на новата сцена за съвременни американски поп художници и свързаната с тях група на европейските художници, асоциирани с направлението нов реализъм. Изложбата в галерията на Сидни Джаннис включва произведения на Уейн Тайбауд, Ричърд Линдер, Рой Лихтенщайн, Анди Уорхол, Клаас Олденбърг, Джеймс Розенкуист, Джим Дайн, Робърт Индиана, Том Веселман, Джордж Сегал, Марисол, Жан Тенгели, Ив Клайн, Арман, Марио Шифано, Енрико Бай, Мимо Ротела, Кристо, Маршал Райс и няколко други. Също така през 1962 г. в Лос Анджелис произведения на Рой Лихтенщайн са включени заедно с произведения на Анди Уорхол, Джим Дайн, Филип Хефертън, Уейн Тайбауд, Джо Гууд, Едуард Руша и Робърт Дауд в историческата изложба „Новите картини на общите обекти“, организирана от Уолтър Хопс в Художествения музей на Пасадена. Това е първата попарт музейна изложба в Америка. Тези художници са част от едно ново направление, по време на социално напрежение, което шокира Америка и художествения свят и променя изкуството завинаги. Тази музейна изложба е последвана от музея Гугенхайм през 1963 г. с попарт изложбата „Шест жудожници и обектът“, организирана от Лорънс Олуей. Художниците, включени в изложбата на Олуей, са Джим Дайн, Джаспър Джоунс, Рой Лихтенщайн, Робърт Раушенбърг, Джеймс Розенкуист и Анди Уорхол.

Частни галерии, които правят изложби на поп произведения от началото до средата на 60-те години са Зелената галерия, Постоянната галерия, галерия Сидни Джанис, галерия Лео Кастели в Ню Йорк и галерия Ферус в Лос Анджелис.

В Испания

В Испания попартът се свързва с „новия фигуратив“, който се корени в кризата на информализма. Едуардо Аройо може да се каже, че се вписва в рамките на попарт тенденцията, заради интереса му към околната среда, критиката му за нашата медийна култура, която включва икони както от масовата медия така и от история на изкуството, и презрението си към почти всички установени художествени стилове.

В категорията испански попарт попада и „отборът на хроникьорите“ (El Equipo Crónica), който съществува във Валенсия между 1964 и 1981 г. около художниците Маноло Валдес и Рафаел Солбес. Тяхното движение може да се характеризира като поп поради употребата на комикси и публични изображения и опростяването на картини и фотографски композиции. Режисьорът Педро Алмодовар появил се от „La Movida“ субкултура в Мадрид (70-те години), прави нискобюджетни Super 8 попарт филми и впоследствие е наричан испанският Анди Уорхол от страна на медиите по това време. В книгата „Алмодовар за Алмодовар“ той е цитиран да казва, че филмът „Забавни лица“ от 50-те години е главно вдъхновение за работата му. Една от отличителните запазени попартни белези във филмите на Алмодовар е, че той внася в действието на филма несъществуващи реклами.

В Япония

Попартът в Япония е уникален и идентифициращ се като японски от самите теми и стилове. Много японски поп художници се вдъхновяват в най-голяма степен от Аниме и понякога от укийо-е и традиционното японско изкуство. Най-известният художник в Япония е Такаши Мураками, чиято група от художници Кайкай Кики е световноизвестна с тяхно собствено масово произвеждано, но силно абстрактно и уникално движение в изкуството; сюрреалистично, постмодерно движение, чието вдъхновение идва главно от анимето и японката улична култура, и което е насочено към младата аудитория в Япония и е оказало силно културно влияние. Някои художници, като Йошитомо Нара, са известни с тяхното изкуство вдъхновено от графитите, а някои, като Такаши Мураками, са прочути с масово произвеждани пластмасови и полимерни фигури. Много поп художници в Япония използват сюрреалистични или неприлични, шокиращи кадри в изкуството си, взети от японския Хентай. Този елемент в изкуството привлича вниманието на стари и млади зрители и изключително провокира мисълта, но не се взема за обидно в Япония. Общата метафора използвана в японския попарт е невинността и уязвимостта на децата и младежта. Художници като Нара и Айа Такано използват децата като субект в почти цялото си изкуство. Докато нара създава сцени на гняв или бунт чрез децата, Такано предава невинността на децата чрез изобразяването на голи момичета.

В Италия

В Италия попартът е известен от 1964 г. и се състои от различни форми, като „Scuola di Piazza del Popolo“ в Рим с художници като Марио Шифано, Франко Анджели, Джосета Фиорони, Тано Феста, както и някои произведения на Пиеро Манзони и Мимо Ротела.

Италианското поп изкуство, възникнало през 1950-те години, по-точно в произведенията на двама художници Енрико Бей и Мимо Ротела, които имат пълното право да се считат за предшественици на тази сцена. Всъщност, това се случва около 1958 – 1959 г., когато Бай и Ротела изоставят предишните си кариери, които главно могат да бъдат определени като непредставителни макар да преминават бързо през постдадаизма и катапултират себе си в нов свят на изображения и отражението, проникнало навсякаде около тях. Разкъсаните постери на Мимо Ротела получават все по-голямо символично разбиране, често изрично и съзнателно, отнасящи се до големите икони на времето. Композициите на Енрико Бей са пропити от съвременния кич, което можело да се окаже златна мина на изображения и стимули за едно цяло поколение творци.

Новото се заражда в новата визуална панорама, както вътре между четирите бели стени, така и отвън: коли, улични знаци, телевизия, целият „нов свят“. Всичко може да принадлежи на света на изкуството, което само по себе си е нещо ново. В тази връзка, италианският попарт поема по същия идеологичен път като популярното изкуство на международна сцена, като единственото нещо, което се променя е иконографията и в някои случаи наличието на по-критично отношение към него. Дори и в този случай, прототипите могат да бъдат проследени обратно до произведенията на Ротела и Бай, и двамата далеч от неутралитета във връзката им с обществото. Но това не е изключителен елемент, дългият списък от художници от Джани Руфи до Роберто Барни, от Силвио Пасоти до Умберто Бинярди и Клаудио Чинтоли, които възприемат реалността като играчка, като голям резерв от образи, от които да изготвят материал с разочарование и лекомислие, търсещи традиционните езикови модели с обновения дух на „нека се забавлявам“ а ла Алдо Палазечи. През 1990-те, неопоп се развива в Италия и Европа като съвременно преправяне на Поп Арта.

Обобщение

Попарт от Анджелина Пробст

Попартът е много неща, които изящното изкуство не е – то е масово произвеждано, изразходва се, евтино е, бляскаво, остроумно и насърчава големите пари, ярките светлини и големите знаменитости – няма и знак в това движение, напомнящ за бедния художник, заробен в някоя гарсониера. Все пак, веселото и безгрижно усещане е отричано от критиците: Харолд Розенберг описва попарта като „шега без хумор, изричана отново и отново и започнала да звучи като заплаха... Рекламиране на изкуство, което се представя като изкуство, което мрази рекламата.“

Дали попартът е сериозна анотация на съвременното обществено положение – цинични ли са поп художниците за разрастващите се масмедии и материалната култура или е просто полулярно изкуство-достъпно, ярко и лъскаво?

Източници

  1. Pop Art: A Brief History, MoMA Learning.
  2. а б Livingstone, M., Pop Art: A Continuing History, New York: Harry N. Abrams, Inc., 1990.
  3. de la Croix, H.; Tansey, R., Gardner's Art Through the Ages, New York: Harcourt Brace Jovanovich, Inc., 1980.
  4. Harrison, Sylvia. Pop Art and the Origins of Post-Modernism. Cambridge University Press, 2001-08-27.
  5. а б Piper, David. The Illustrated History of Art, ISBN 0-7537-0179-0, p.486-487.
  6. 'I was a Rich Man's Plaything', Sir Eduardo Paolozzi // Tate, 2015-12-10. Посетен на 2015-12-30.
  7. John McHale // Посетен на 2015-12-30.
  8. "Pop art", A Dictionary of Twentieth-Century Art, Ian Chilvers. Oxford University Press, 1998.
  9. "Pop art", The Concise Oxford Dictionary of Art Terms, Michael Clarke, Oxford University Press, 2001.
  10. Robert Rosenblum, "Jasper Johns" Art International (September 1960): 75.
  11. Hapgood, Susan, Neo-Dada: Redefining Art, 1958-62. New York: Universe Books, 1994.

Външни препратки

Read other articles:

Madame RosaPoster filmSutradaraMoshé MizrahiDitulis olehMoshé MizrahiPemeranSimone SignoretMichal Bat-AdamSamy Ben-YoubGabriel JabbourGeneviève FontanelTanggal rilis 2 November 1977 (1977-11-02) Durasi105 menitNegaraPrancisBahasaPrancis Madame Rosa (Prancis: La Vie devant soicode: fr is deprecated ) adalah sebuah adaptasi film Prancis 1977 dari novel The Life Before Us (1975; Prancis: La vie devant soi), yang dikarang oleh Romain Gary di bawah pseudonim Émile Ajar. Meskipun beridenti...

 

العلاقات الإماراتية الزامبية الإمارات العربية المتحدة زامبيا   الإمارات العربية المتحدة   زامبيا تعديل مصدري - تعديل   العلاقات الإماراتية الزامبية هي العلاقات الثنائية التي تجمع بين الإمارات العربية المتحدة وزامبيا.[1][2][3][4][5] مقارنة بي�...

 

American programmer and technical writer This article has multiple issues. Please help improve it or discuss these issues on the talk page. (Learn how and when to remove these template messages) This article contains content that is written like an advertisement. Please help improve it by removing promotional content and inappropriate external links, and by adding encyclopedic content written from a neutral point of view. (May 2020) (Learn how and when to remove this template message) This ar...

Запрос «₳» перенаправляется сюда; о денежной единице см. Аустраль. Символ аустраля ₳ Изображение ◄ ₯ ₰ ₱ ₲ ₳ ₴ ₵ ₶ ₷ ► Характеристики Название austral sign Юникод U+20B3 HTML-код ₳ или ₳ UTF-16 0x20B3 URL-код %E2%82%B3 Символ или знак аустраля (₳) — типографский...

 

Pour un article plus général, voir Élections municipales de 2020 dans la Loire. 2014 2026 Élections municipales de 2020 à Saint-Étienne 15 mars 2020 (1er tour)28 juin 2020 (2d tour) Type d’élection Élection municipale Postes à élire 59 sièges au conseil municipal Corps électoral et résultats Population 172 565 Inscrits 88 030 Votants au 1er tour 28 182   32,01 %  18,7 Votes exprimés au 1er tour 27 696 Votes blancs au 1er tour 153 Vote...

 

American women's collegiate basketball team Mercer Bears 2023–24 Mercer Bears women's basketball team UniversityMercer UniversityHead coachMichelle Clark-Heard (1st season)ConferenceSoConLocationMacon, GeorgiaArenaHawkins Arena (Capacity: 3,500)NicknameBearsStudent sectionMercer ManiacsColorsBlack and orange[1]   NCAA tournament Final Four1985*NCAA tournament Elite Eight1985*NCAA tournament Sweet Sixteen1985*NCAA tournament round of 321985*NCAA tournament ap...

Artikel ini adalah bagian dari seriFilsafat Hindu Ajaran Filsafat Samkhya • Yoga • Mimamsa Nyaya • Waisesika • Wedanta Aliran Wedanta Adwaita • Wisistadwaita Dwaita • Suddhadwaita Dwaitadwaita • Acintya-bheda-abheda Filsuf Abad kuno Kapila • Patanjali • Jaimini Gotama • Kanada • Byasa Abad pertengahan Adi Shankara • Ramanuja Madhwacarya • Madhusudana Wedanta Desika • Jayatirtha Abad modern Ramak...

 

2021 American short documentary film How Do You Measure a Year?Official posterDirected byJay RosenblattProduced byJay RosenblattStarring Ella Rosenblatt CinematographyThomas LogoreciJay RosenblattEdited byJay RosenblattDistributed bySubmarineRelease date 13 August 2021 (2021-08-13) (Locarno) Running time29 minutesCountry United States LanguageEnglish How Do You Measure a Year? is a 2021 American short documentary film directed by Jay Rosenblatt. The documentary film is abou...

 

United States historic placeRex HotelU.S. National Register of Historic Places Location300 W. 66th, Gallup, New MexicoCoordinates35°31′38″N 108°44′37″W / 35.52722°N 108.74361°W / 35.52722; -108.74361 (Rex Hotel)Arealess than one acreBuilt1910 (1910)Architectural styleStone CommercialMPSDowntown Gallup MRANRHP reference No.87002215[1]Added to NRHPJanuary 14, 1988 The Rex Hotel in Gallup, New Mexico, at 300 W. Sixty-sixth,...

Region in the Upper Peninsula of Michigan, US Map of the region. Miners pose with lunch pails in hand on a mine rock pile outside of the Tamarack mineshaft. This mine was one of the most productive mines in the Copper Country. The Copper Country is an area in the Upper Peninsula of Michigan in the United States, including Keweenaw County, Michigan, Houghton, Baraga and Ontonagon counties as well as part of Marquette County. The area is so named as copper mining was prevalent there from 1845 u...

 

Cycling race Women's time trial2010 UCI Road World ChampionshipsRainbow jerseyRace detailsDatesSeptember 29, 2010Stages1Distance22.8 km (14.17 mi)Winning time32' 48.44Medalists   Gold  Emma Pooley (GBR) (Great Britain)   Silver  Judith Arndt (GER) (Germany)   Bronze  Linda Villumsen (NZL) (New Zealand)← 2009 2011 → Events at the 2010 UCIRoad World ChampionshipsParticipating nationsElite eventsElite ro...

 

Public university in Wollongong, New South Wales, Australia University of WollongongCoat of armsFormer nameDivision of University of New South Wales[1](1951–1975)MottoStands for purpose[2]TypePublic research universityEstablished1951 (established)[1]1975 (independence)[1]AccreditationTEQSAAcademic affiliationsUtrecht Network (AEN)UGPNASAIHLAACSBIATULAMCEAACSCPAEFUABudgetA$669.31 million (2022)[3]ChancellorMichael Still[4]Vice-ChancellorPatrici...

Mammalian protein found in Homo sapiens MYOGIdentifiersAliasesMYOG, MYF4, bHLHc3, myf-4, myogenin (myogenic factor 4), myogeninExternal IDsOMIM: 159980; MGI: 97276; HomoloGene: 1854; GeneCards: MYOG; OMA:MYOG - orthologsGene location (Human)Chr.Chromosome 1 (human)[1]Band1q32.1Start203,083,129 bp[1]End203,086,012 bp[1]Gene location (Mouse)Chr.Chromosome 1 (mouse)[2]Band1 E4|1 58.18 cMStart134,217,727 bp[2]End134,220,286 bp[2]RNA expression ...

 

English cricketerNot to be confused with Akhtaruzzaman. Zaman AkhterAkhter in 2024Personal informationBorn (1999-03-12) 12 March 1999 (age 25)Cambridge, Cambridgeshire, EnglandBattingRight-handedBowlingRight arm mediumDomestic team information YearsTeam2023–presentGloucestershire (squad no. 17) First-class debut20 May 2023 Gloucestershire v DurhamList A debut1 August 2023 Gloucestershire v DerbyshireCareer statistics Competition FC LA T20 Matches 14 6 3 Ru...

 

PembelacananDesaNegara IndonesiaProvinsiKalimantan SelatanKabupatenKotabaruKecamatanKelumpang SelatanKode pos72161Kode Kemendagri63.02.07.2005 Luas... km²Jumlah penduduk... jiwaKepadatan... jiwa/km² Pembelacanan adalah salah satu desa di wilayah kecamatan Kelumpang Selatan, kabupaten Kotabaru, Provinsi Kalimantan Selatan, Indonesia. Pranala luar (Indonesia) Keputusan Menteri Dalam Negeri Nomor 050-145 Tahun 2022 tentang Pemberian dan Pemutakhiran Kode, Data Wilayah Administrasi Pemerin...

Fundamental law of Qajar Iran For the current constitution of Iran, see Constitution of the Islamic Republic of Iran. Members of the First Majlis (October 7, 1906 — June 23, 1908). The central photograph is that of Morteza Gholi Khan Hedayat, aka Sani-ol Douleh, the first Chairman of the First Majlis. He had been for seven months the Finance Minister when he was assassinated on 6 February 1911 by two Georgian nationals in Tehran.[1]LocationQajar IranMedia typeConstitution Three ...

 

كأس الدوري الألماني كأس الدوري الألماني سنة التأسيس 1997 المنطقة  ألمانيا عدد الفرق 6 النادي الأكثر نجاحاً بايرن ميونخ (6 ألقاب) تعديل مصدري - تعديل   درع البطولة كأس الدوري الألماني (بالألمانية: DFL-Ligapokal) هي بطولة كرة قدم تقام سنوياً في ألمانيا وكانت تقام قبل بداية الموسم �...

 

Kurdish principality Principality of Bitlis1182–1847Status Sovereign State(1182-1467) (1495-1507) (1514-1655) Ruled by: Aq Qoyunlu(1467-1495) Safavids(1507-1514) Ottoman Empire(1655-1847)CapitalBitlisCommon languagesPersian (ruling class/elite, bureaucracy, chancery, literary, Sufis, mercantile, scholarly, madrasas, building inscriptions, gravestone inscriptions)[1]GovernmentPrincipalityKhan/Hakim • 1578-1597 Sharaf al-Din Bitlisi History • Established 1...

This article relies largely or entirely on a single source. Relevant discussion may be found on the talk page. Please help improve this article by introducing citations to additional sources.Find sources: War Medal 1873 – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (July 2022) AwardWar Medal 1873Country Austria-HungaryStatusNo longer awardedEstablished2 December 1873Ribbon bar of the medal PrecedenceNext (higher)Wound Medal (Austria-Hungary)N...

 

غوريتسا (ماغنيسيا) تقسيم إداري البلد اليونان  [1] خصائص جغرافية إحداثيات 39°34′54″N 20°55′08″E / 39.58167°N 20.91883°E / 39.58167; 20.91883   الارتفاع 560 متر  السكان التعداد السكاني 258 (resident population of Greece) (2021)292 (resident population of Greece) (2001)275 (resident population of Greece) (1991)289 (resident population of Greece) (201...