От началото на войната до 1917 г. е батальонен адютант, временно полкови адютант, повишен е до звание старши лейтенант. Преди края ѝ обаче е ранен, след което е ескортиран до лазарета. След възстановяването си е повишен в адютант на пехотна бригада.
За службата си през войната е награден с Железен кръст II и I степен и с 2 ордена.
Между световните войни
През 1919 г. е издигнат до пост ротен командир в доброволческия корпус Тюрингия, с който взима участие в сраженията срещу съветската армия, по-късно. Присъединява се към Райхсвера, като от началото на Втората световна война получава званието полковник. Малко след това поема поста началник оперативния щаб на 12-а армия.
През април 1944 г. получава званието генерал от пехотата (последно повишение), като през лятото на същата година е изпратен на Западния фронт, където взима участие в предотвратяването на съюзнически десанти. От есента на същата година получава отличието Рицарски кръст, през октомври е назначен за командир на 12-и СС корпус, воюващ в Нидерландия.
За 2 месеца през 1945 г. поема командването на 25-а армия в Нидерландия, за което е награден с приставката Дъбови листа (№ 741) към Рицарския кръст. В края на март и началото на април за кратко е командир на 1-ва парашутна армия, а от средата на април до края на март последно командва група армии „Блументрит“, в Шелвиг-Холщайн.
Пленен е от британските части на 1 юни 1945 г. Държан е в плен до 1 декември 1945 г. във Великобритания, след което е преместен в американски военнопленнически лагер, където остава до 1 януари 1948 г.
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
