Макс Вюнше (на немски: Max Wünsche) е германски функционер от Вафен-СС и командир по време на Втората световна война.
Биография
Макс Вюнше е роден на 20 април 1914 г. в Китлиц. През юли 1933 г. се присъединява към СС. През 1935 г. завършва SS-Junkerschule в Бад Тьолц и е повишен в унтерщурмфюрер.[1] След това е назначен като командир на взвод в 1-ва СС дивизия Лайбщандарт СС Адолф Хитлер (ЛССАХ). През октомври 1938 г. Вюнше е назначен за адютант на Хитлер. В тази роля става част от Führerbegleitkommando (СС охранителна единица), които осигуряват лична безопасност за Хитлер.[2]
През януари 1940 г. той отново е командирован в ЛССАХ, като командир на взвод за нахлуването в Холандия и битката за Франция.[1] През декември 1940 г. той става адютант на Сеп Дитрих, където остава по време на нашествието на Балканите (операция Марита) и нахлуването в Съветския съюз (операция Барбароса). През февруари 1942 г. Вюнше получава командването на батальона ЛССАХ Щурмгешуц.[1]
През 1942 г. Вюнше завършва курса за обучение на Генералния щаб в колежа за персонал в Германия и е повишен в щурмбанфюрер. През септември 1942 г. той е командирован в ЛССАХ и възобновява командването на батальона Щурмгешуц. Първата му акция е в Харков през 1943 г. На 25 февруари 1943 г. Вюнше води своите танкове в действия срещу отбранителна позиция, охранявана от съветската дивизия на 350-ото въоръжение. Подкрепена от артилерията, батальонът на Вюнше започва атаката си и прескача съветските фронтови линии, унищожавайки редица противотанкови оръдия.[1] Нападението на Вюнше води до унищожаването на 47 артилерийски и противотанкови оръдия. По време на нападението са убити 800 съветски войници.[1] За действията си по време на битките за Харков, Вюнше получава Германски кръст в злато и по-късно Рицарски кръст през февруари 1943 г.[1]
През юни 1943 г. Вюнше се премества в ново дивизионно образувание във Франция, 12-а СС танкова дивизия Хитлерюгенд, за да поеме командването. На 6 юни 1944 г. съюзниците дебаркират в Нормандия, а подразделението се ангажира да предприеме действия на 7 юни. Те са разгромени, а в нощта на 20 август Вюнше бяга. Той е ранен и заловен от британски войници.[1]
През 1944 г. е пратен в затвора и прекарва останалата част от войната като военнопленник в лагер 165 в Кайтис, Шотландия, специален лагер за високопоставени германски офицери.[3] През 1948 г. Вюнше е освободен и се завръща в Западна Германия. Умира през 1995 г.[1]
Източници
Литература
- Peter Hoffmann (historian), Peter. Hitler's Personal Security: Protecting the Führer 1921-1945. New York, Da Capo Press, 2000, [1979]. ISBN 978-0-30680-947-7.
- Nipe, George, Spezzano, Remy. Platz Der Leibstandarte The SS Panzer Grenadier Division "LSSAH" and the Battle of Kharkov January–March 1943. Southbury, CT, RZM Imports, 2002. ISBN 978-0-9657584-2-0.
- Patzwall, Klaus D., Scherzer, Veit. Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany, Verlag Klaus D. Patzwall, 2001. ISBN 978-3-931533-45-8. (на немски)
- Scherzer, Veit. Die Ritterkreuzträger 1939–1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany, Scherzers Militaer-Verlag, 2007. ISBN 978-3-938845-17-2. (на немски)
- Thomas, Franz. Die Eichenlaubträger 1939–1945 Band 2: L–Z. Osnabrück, Germany, Biblio-Verlag, 1998. ISBN 978-3-7648-2300-9. (на немски)
- Westemeier, Jens. Himmlers Krieger: Joachim Peiper und die Waffen-SS in Krieg und Nachkriegszeit. Paderborn, Germany, Ferdinand Schöningh, 2013. ISBN 978-3-506-77241-1.
.svg){kind=small}
