През февруари 1941 г. споразумение между фелдмаршал Лист и Генералния щаб на Българската армия позволява преминаването на германските войски през България. През нощта на 28 февруари германската армия преминава през река Дунав от Румъния и заема стратегически позиции в България.
На 6 април части на 12-а армия напредват в Югославия и Гърция. Първо югославските, а по-късно и гръцките войски, са сломени от петнадесетте дивизии на 12-а армия, четири от които бронирани.
Британците прехвърлят четири дивизии от Либия в помощ на гърците, но те са постепенно изтласкани и принудени да се евакуират. На 23 април в северната част на страната армията на Гърция се предава на нацистка Германия. Четири дни по-късно германските войски влизат в Атина и развяват германския флаг над Акропола.[2]
На 10 април1945 г. 12-а армия е преустроена и участва в защитата на Бяло море преди да бъде върната в Германия. Армията е поставена в защитни позиции по река Елба, обърната на запад. С приближаването на съветските войски от изток армията се изправя срещу тях. Под командването на генерал Валтер Венк, 12-а армия прави последния опит за вдигане на обсадата над Берлин. Въпреки че успешно достига Потсдам, 12-а армия е спряна от превъзхождащите я съветски войски и е принудена да преустанови усилията си. 12-а армия се слива с останките на 9-а армия и в объркването при съветските пробиви осигуряват коридор на запад за войници и бежанци.
Командири
Генерал Вилхелм Лист (13 октомври 1939 – 29 октомври 1941 г.)
Генерал Валтер Кунтце (29 октомври 1941 – 2 юли 1942 г.)
Генерал-полковник Александър Лер (2 юли 1942 – 31 декември 1942 г.)
Генерал Валтер Венк (10 април 1945 – 7 май 1945 г.)
↑Shirer, William L. (1950, 1962), The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany, pages 1079 – 1083, 34th Printing, published by Ballentine Books ISBN 0-449-21977-1
((de)) Shirer, William L. (1950, 1962), The Rise and Fall of the Third Reich: A History of Nazi Germany, pages 1079 – 1083, 34th Printing, published by Ballentine Books ISBN 0-449-21977-1
