Роден е в град Пльон, Шлезвиг-Холщайн, Германия на 17 май1898 г. През 1914 г. той е само на шестнадесет години, когато се записва като доброволец в армията по време на Първата световна война.[1] Благодарение на упоритостта си и с подкрепата на баща си той е приет и се присъединява към 162-ра лека пехота, разположена по време на войната в Арас, Басе, Фландрия, Сома и Изонцо. През 1915 г. едва на седемнадесет години като най-младия човек в частта си той е награден с Железен кръст II степен и е отличен като най-добрия разузнавач в региона по време на Битката при Сома.[2] Година след това е повишен до 2-ри лейтенант и за кратко време след прехвърляне на частта му на изток в Карпатите той получава и Железен кръст I степен.
Д-р Маус остава в армията до 1922 г., когато се премества в Хамбург да учи стоматология и достига доктората си като доктор по дентална медицина. Очевидно е, че цивилният живот не му допада много, затова той отново се връща на служба в армията като Хаупман, след което е зачислен в 69-и пехотен полк през 34 г. На 1 април1938 г. е издигнат до чин майор.
В тези първи мисии Маус успешно използва опита си от наученото през войната в периода на 1914/18 г. и неговата енергия и ентусиазъм се предават на хората му. След това във втората фаза на Френската кампания той взима участие и в боевете срещу френската 7-а армия.
От 1 април1941 г. Маус вече е повишен в чин подполковник и е преместен да воюва в Съветската кампания, Операция Барбароса от нейното начало. Малко по-късно през ноември същата година, когато неговият батальон успешно защитава позициите си на предмостието при река Угра, въпреки тежките съветски атаки, прииждащи „като гръм от ясно небе“ и лошите метеорологични условия, той е награден с Рицарски кръст за упоритостта си.
След капитулирането на британски войници Маус научава, че жена му Мина майка на трите му деца е починала. Искането да отиде в Любек за погребението на жена му е отхвърлено от върховното командване. През 1949 г. той се жени повторно и само година по-късно му се ражда син.[3]
След войната
След края на войната д-р Карл Маус работи като зъболекар. Неговото искане за повторно постъпване в армията е отхвърлено от Бундесвера поради здравословни причини. Карл Маус умира на 60-годишна възраст от сърдечен удар след продължителна болест на 9 февруари1959 г. в Хамбург.
Berger, Florian (1999). Mit Eichenlaub und Schwertern. Die höchstdekorierten Soldaten des Zweiten Weltkrieges. Selbstverlag Florian Berger. ISBN 3-9501307-0-5.
Fellgiebel, Walther-Peer (2000). Die Träger des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 – 1945. Friedburg, Germany: Podzun-Pallas. ISBN 3-7909-0284-5.
Fraschka, Günther (1994). Knight's of the Reich, Atgen, PA: Schiffer Military. ISBN 0-88740-580-0.
Huß, Jürgen & Viohl, Armin (2003). Die Ritterkreuzträger des Eisernen Kreuzes der preußischen Provinz Schleswig-Holstein und der Freien und Hansestadt Lübeck 1939 – 1945. VDM Heinz Nickel. ISBN 3-925480-79-X.
Patzwall, Klaus D. and Scherzer, Veit (2001). Das Deutsche Kreuz 1941 – 1945 Geschichte und Inhaber Band II. Norderstedt, Germany: Verlag Klaus D. Patzwall. ISBN 3-931533-45-X.
Scherzer, Veit (2007). Ritterkreuzträger 1939 – 1945 Die Inhaber des Ritterkreuzes des Eisernen Kreuzes 1939 von Heer, Luftwaffe, Kriegsmarine, Waffen-SS, Volkssturm sowie mit Deutschland verbündeter Streitkräfte nach den Unterlagen des Bundesarchives. Jena, Germany: Scherzers Miltaer-Verlag. ISBN 978-3-938845-17-2.
Williamson, Gordon (2006). Knight's Cross with Diamonds Recipients 1941 – 45. Osprey Publishing Ltd. ISBN 1-84176-644-5.
Helden der Wehrmacht – Unsterbliche deutsche Soldaten. München, Germany: FZ-Verlag GmbH, 2004. ISBN 3-924309-53-1.
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
.svg){kind=small}
