Гизела Луиза Мария Австрийска (на немски: Gisela Louise Marie Erzherzogin von Österreich, Prinzessin von Bayern; * 12 юли1856, Лаксенбург, Австрия; † 27 юли1932. Мюнхен, Ваймарска република) от династията на Хабсбург-Лотарингите, е австро-унгарска ерцхерцогиня и принцеса на Бавария, принцеса на Унгария, принцеса на Бохемия, принцеса на Галиция и Лодомерия, принцеса на Хърватия, Славония и Далмация, графиня на Хабсбург.
Произход
Тя е втората дъщеря на австро-унгарския император Франц Йосиф I (1830 – 1916) и императрица Елизабет Баварска (Сиси) (1837 – 1898).[1] Има един брат и две сестриː
Името й „Гизела“ е взето от името на унгарската кралица Гизела, съпруга на Стефан I, първия християнски унгарски крал.[2] Въпреки че е кръстена Gisella, тя изписва името си с едно L.
Биография
Ранни години
Гизела като малка
Подобно на по-голямата си сестра ерцхерцогиня София и на брат си престолонаследникът принц Рудолф Гизела е отгледана от баба си по бащина линия, ерцхерцогиня София Баварска. С трезв характер като баща си, тя има резервирано отношение към майка си. Има много близки отношения с брат си, чието самоубийство през януари 1889 г. я засяга дълбоко.
Баща й събира някои от личните вещи на семейството, като например първия чифт обувки, носени от всяко от децата му. Сред тези спомени е стихотворение, написано за него от малката Гизела за Коледа; говори се, че то е най-ценният предмет в тази колекция. Известно е също, че ерцхерцогиня Гизела рисува в по-късните си години.
Според писмо до майка му, написано през 1872 г., император Франц Йосиф иска брак между дъщеря му и принца от Вителсбахите, тъй като по това време има малко налични католически принцове. Изглежда той чувства, че трябва да осигури единствения жизнеспособен кандидат, на когото може уверено да даде дъщеря си (която той нарича „нашето скъпо момиче“ по време на сватбените ритуали). Принц Леополд получава огромната зестра от половин милион гулдена и скоро преодолява предишното си увлечение по принцеса Амали. Майката на Гизела не присъства на сватбеното тържество.
Младата двойка е приветствана в Мюнхен от семейството на съпруга и продължава да живее в резиденцията Пале Леополд в Швабинг. Дворецът е преименуван на Giselastraße в чест на Гизела през 1873 г. Година след сватбата тя ражда първото си дете и майка й Елизабет присъства на кръщенето. Гизела и Леополд имат четири деца.
Благотворителност и Първа световна война
Особено след смъртта на брат си Рудолф Гизела е дълбоко ангажирана с различни социални и политически проблеми и е основава благотворителни организации в подкрепа на бедните, слепите и глухите, където самата тя пое,а активна роля. По време на Първата световна война ръководи военна болница в двореца си, докато съпругът й е фелдмаршал на Източния фронт. Когато избухва Германската революция през 1918 г., останалата част от семейството й напуска града, но Гизела остава и участва в изборите през 1919 г. за Националното събрание на Ваймар, където жените над 20-годишна възраст имат право да гласуват за първи път.
Почитането й е такова, че е широко известна като „Добрия ангел от Виена“ и тя става покровителка на редица институции, като Гизелбан (влак, движещ се от Залцбург до Тирол), все още действащия гребен параход „Гизела“ на Траунзее и гимназията „Гизела“ в Мюнхен.
Вдовство и смърт
Гизела и съпругът й празнуват златната си сватба през 1923 г. Съпругът й умира на 28 септември 1930 г.; Гизела го надживява само с две години. Тя почива на 76 години в Мюнхен на 27 юли 1932 г. и е погребана до принц Леополд в Коломбариума в църквата „Свети Михаил“ в Мюнхен.
Брак и потомство
∞ 20 април 1873 във Виена за Леополд Баварски ( * 9 февруари 1846 в Мюнхен; † 28 септември 1930 пак там) от династията Вителсбахи, генерал-фелдмаршал и втори син на Луитполд Баварски – принц-регент на Бавария и брат на Лудвиг III, от когото има двама сина и две дъщери:
Елизабет Мария Августа Баварска (8 януари 1874, Мюнхен – 4 март 1957, замък Щибар, Грещен), ∞ 1893 за граф Ото фон Зеефрид и Бутенхайм (1870 – 1951), от когото има един син и четири дъщери
Constantin von Wurzbach: Habsburg, Gisela Louise Maria. In: Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. 6. Theil. Kaiserlich-königliche Hof-und Staatsdruckerei, Wien 1860, S. 276 (Digitalisat).
Friedrich Weissensteiner: Liebeshimmel und Ehehöllen. Heiraten zwischen Habsburgern und Wittelsbachern. 2. Auflage. Wilhelm Heyne, München 2001, ISBN 3-453-17853-X, (Heyne Sachbuch 19/736).
Martha Schad: Kaiserin Elisabeth und ihre Töchter. Taschenbuchausgabe. Piper, München u. a. 2006, ISBN 3-492-22857-7, (Serie Piper 2857).
.jpg)
