икономическа разруха в Германската империя, военни поражения на Германия на Западния фронт, излизане от Четворния съюз на България, Османската империя и Австро-Унгария
След 10 ноември 1918 г. в Германия се очертават две тенденции за развитие на събитията. Прерастване на т.нар. буржоазно-демократична революция в такава от типа на Октомврийската революция в Русия, или стабилизиране на буржоазната република. В публичното пространство тези възможности получават своето отражение съответно в болшевишкиялозунг „цялата власт на съветите“ или „свикване на национално учредително събрание“. Зад първата възможност стоят представителите на съюза „Спартак“, а втората възможност е подкрепяна от социалдемократическа партия и от по-голямата част от германските собственици. Германските работодатели са принудени да направят редица отстъпки пред работещите, като 8-часов работен ден, признаване правото на профсъюзите да представляват работниците, създаване на система от трудови договори. В крайна сметка, на 15 ноември 1918 г. се сключва споразумение между двете страни. Германия не тръгва по стъпките на Октомврийската революция.
От 16 до 21 декември1918 г. се провежда първият конгрес на съветите, който гласува за прехвърляне на цялата изпълнителна и законодателна власт в ръцете на Съвета на народните пълномощници, като приема решение за свикване на национално учредително събрание. На 6 февруари1919 г. във Ваймар е свикано такова събрание, което в обстановка на силно политическо и социално напрежение на 31 юли същата година приема конституция, която влиза в сила на 11 август 1919 г. Ваймарската конституция отразява актуалното разположение и съотношение на силите и е естествена стъпка по пътя на демократизиране на отношенията в страната.
