Част от сериите за |
Социализъм |
|
Разновидности |
Критически социализъм Комунизъм · Чучхе Демократичен социализъм · Социалдемокрация Либертарен социализъм · Пазарен социализъм Марксизъм · Революционен социализъм Пруски социализъм · Държавен социализъм Списък на социалистически идеологии
|
Влияния |
Анархизъм Интернационализъм Търговско обединение Утилитаризъм Утопичен социализъм Социална държава
|
Идеи |
Класова борба Кооперация Егалитаризъм Пролетарска революция Държавна собственост Консервативна революция
|
Модели |
Планова икономика
|
Основни статии |
Типове социализъм Социалистическа икономика История на социализма Критика на социализма
|
Личности |
Гракх Бабьоф, Анри дьо Сен-Симон Робърт Оуен, Шарл Фурие, Томас Ходскин Пиер-Жозеф Прудон, Мозес Хес Карл Маркс, Фридрих Енгелс Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал Уилям Морис, Пьотър Кропоткин Георгий Плеханов, Джон Дюи Едуард Бернщайн, Антонио Грамши Лев Троцки, Роза Люксембург Аба Лернер, Леон Блум Мао Дзъдун, Клемент Атли Йосип Броз Тито, Улоф Палме Фидел Кастро, Хо Ши Мин Салвадор Алиенде, Че Гевара Дън Сяопин, Михаил Горбачов Уго Чавес, Ево Моралес
|
Организации |
Първи интернационал Втори интернационал Социалистически интернационал
|
|
Първият Интернационал е основан под името Международно работническо сдружение на среща в Лондон на 28 септември 1864 година.
Негови учредители са сред най-мощните британски, френски, швейцарски, испански и италиански синдикални организации от онова време. Въпреки че Карл Маркс няма никакво участие в организирането на срещата, той е избран за един от тридесет и двамата членове на временния Генерален съвет. Основан предимно на отделни членове, организирани в местни групи, които са интегрирани в национални федерации, въпреки че някои синдикати и сдружения са се присъединили към него като цяло. Върховен орган е Конгресът, който се среща всяка година в различен град, като формулира принципи и политики. Генералният съвет, избран от Конгреса, е със седалище в Лондон и служи като Изпълнителен комитет, от делегираните секретари на всяка от националните федерации, за организиране на акции за оказване на подкрепа в различни страни.
От самото начало Интернационалът е разкъсван от противоречивите школи на социалистическата мисъл – марксизмът, прудонизмът (Пиер-Жозеф Прудон, който се застъпва само за реформа на капитализма), бланкизмът (Огюст Бланки, който се застъпва за радикални методи, метежи и революции), както и версията на анархизма на Михаил Бакунин (който доминира в италианската, испанската и френско-швейцарската федерации). Първият международен интернационал се разделя на своя конгрес в Хага през 1872 г. вследствие от сблъсъка между централизирания социализъм на Маркс и анархизма на Бакунин. С цел предотвратяване доминирането на движението от анархистите и придобиване на контрол на сдружението, Генералният съвет (подтикнат от Маркс) мести централата си в Ню Йорк. По време на конференцията във Филаделфия през юли 1876 г. бакунизмът поема ръководството на организацията, провеждайки годишни конгреси в периода 1873 – 1877 г. Анархистите не успяват обаче да запазят Интернационала жив. След анархистическия конгрес в Лондон от 1881 г. Интернационалът престава да представлява организирано движение.
Частта от интернационала, неподчинила се на решението на Хагския конгрес по въпроса за политическата дейност на пролетариата, продължава да организира конгреси. Тяхната организация отново се именува Международно работническо сдружение или повече известна като Анархистически интернационал. В 1877 – 1921 година дейността на тази организация замира, обаче в 1922 година тя се възражда с това название, днес по-известно като Берлински интернационал на синдикатите.