Част от сериите за |
Социализъм |
|
Разновидности |
Критически социализъм Комунизъм · Чучхе Демократичен социализъм · Социалдемокрация Либертарен социализъм · Пазарен социализъм Марксизъм · Революционен социализъм Пруски социализъм · Държавен социализъм Списък на социалистически идеологии
|
Влияния |
Анархизъм Интернационализъм Търговско обединение Утилитаризъм Утопичен социализъм Социална държава
|
Идеи |
Класова борба Кооперация Егалитаризъм Пролетарска революция Държавна собственост Консервативна революция
|
Модели |
Планова икономика
|
Основни статии |
Типове социализъм Социалистическа икономика История на социализма Критика на социализма
|
Личности |
Гракх Бабьоф, Анри дьо Сен-Симон Робърт Оуен, Шарл Фурие, Томас Ходскин Пиер-Жозеф Прудон, Мозес Хес Карл Маркс, Фридрих Енгелс Михаил Бакунин, Фердинанд Ласал Уилям Морис, Пьотър Кропоткин Георгий Плеханов, Джон Дюи Едуард Бернщайн, Антонио Грамши Лев Троцки, Роза Люксембург Аба Лернер, Леон Блум Мао Дзъдун, Клемент Атли Йосип Броз Тито, Улоф Палме Фидел Кастро, Хо Ши Мин Салвадор Алиенде, Че Гевара Дън Сяопин, Михаил Горбачов Уго Чавес, Ево Моралес
|
Организации |
Първи интернационал Втори интернационал Социалистически интернационал
|
|
Планова икономика (понякога наричана командна икономика[1]) е вид икономическа система, при която производството и разпределението на благата се управлява според предварително установен план. Алтернативната фикция е чистата пазарна икономика, в която производството и разпределението се определят чрез пазарна институция, регулирана от държавата.
Планова икономика в Съветския блок
При плановата икономика в страните под влиянието на СССР управленският център по политически път решава, какво трябва да се произвежда и в какви количества,[1] като производствените предприятия са най-често собственост на държавата. Плановата икономика е неизменна част от комунистическия строй на управление, и в миналото всички държави от т.нар. Социалистически лагер са следвали такъв път на икономическо развитие. Същият тип икономика се прилага и в страни, които не се обявяват за комунистически, например в Туркменистан до смъртта на Сапармурад Ниязов или в КНДР.
Частична планова икономика
В някои страни е съществувало (или все още съществува) силно влияние от страна на държавата, която поощрява и финансира точно определени проекти, но позволява свободни пазарни механизми и не оказва директен контрол върху производството. Такава икономика се нарича пазарна планова икономика. Предимствата на тази система са, че безработицата се свежда до абсолютен минимум. Организацията за осъществяването на големи проекти е много по-бърза и прецизна, и често се поддържа нелош стандарт на живот. Отрицателните страни са неефективното разпределение на ресурсите и несъобразяване с търсенето на определени стоки на пазара.
В Китай, Виетнам и Лаос е налице съществуването на пазарни механизми, съчетани с организация на производството от страна на държавата. Единствените страни с изцяло планова икономика днес са Северна Корея, Куба, Либия, Мианмар, Иран и Саудитска Арабия.
Предимства на плановата икономика
Някои от основните предимства на плановата икономика са, че цените са под строг контрол и не могат да варират в широки граници, което ги прави достъпни за по-голямата част от населението. Наблюдава се ниска безработица, защото държавата се стреми да осигури недоброволно работа на колкото се може по-голяма част от населението. Друго предимство е бързата реализация на мащабни индустриални и военни проекти от страна на държавата.
Недостатъци на плановата икономика
Недостатъците на плановата икономика се свеждат до факта, че преустройването ѝ е тежко и тромаво. Реакцията при настъпване на резки промени в търговските отношения и изменения в търсенето на пазара е твърде бавна. Друг недостатък е, че държавата единствено определя какво ще се произвежда, какви селскостопански култури да се садят, какви услуги да се предлагат на населението и коя част от населението, кои от стоките и услугите ще ползва.
Преход от планова към пазарна икономика
Преходът от планова към пазарна икономика е доказано труден, а до началото на 90-те няма наръчник за стъпките, по които трябва да се осъществи. Доказателство за болезнения и мъчителен преход е преходът на страните от Източния блок след падането на комунистическите режими. В тези страни се наблюдава силен спад в БВП в началото на 90-те години.
В много от тези държави е приложен метода на т.нар „шокова терапия“, чиято идея е ударен преход към пазарна икономика чрез масова приватизация, рестрикции в бюджета и либерализация на пазарите и цените. Методът е приложен в страни като Полша и Русия в началото на техния преход.
Планиращи институции
Планиращата институция може да бъде както държавен орган, така и организация на потребители и производители.[2] Държавните органи планират икономиките в бившите социалистически страни. Нецентрализираното планиране е типично за икономически общности.[3]
Вижте също
Източници