Вернер Хайзенберг

Хайзенберг пренасочва насам. За телевизионния герой вижте Уолтър Уайт.
Вернер Хайзенберг
Werner Karl Heisenberg
германски физик

Роден
Починал
1 февруари 1976 г. (74 г.)
Мюнхен, Германия
ПогребанМюнхен, Федерална република Германия

Националност Германия
Учил вМюнхенски университет
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приАрнолд Зомерфелд
Работил вГьотингенски университет
Копенхагенски университет
Лайпцигски университет
Хумболтов университет
Мюнхенски университет
Видни студентиФеликс Блох
Известен сСъотношение на неопределеност на Хайзенберг;
квантова механика
Награди Нобелова награда за физика (1932)
Подпис
Вернер Хайзенберг в Общомедия

Вернер Карл Хайзенберг (на немски: Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.

Биография

Хайзенберг (1926)

Роден е на 5 декември 1901 година във Вюрцбург, Германия, в семейството на професора по византийска история Август Хайзенберг. В младостта си Вернер Хайзенберг е скаут. Следва физика в Мюнхенски университет при Арнолд Зомерфелд. Завършва университета за минимално разрешеното време – три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работи в Копенхаген и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с Макс Борн и Паскуал Йордан създава основите на квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг.

За създаването на квантовата механика през 1932 г. Хайзенберг получава Нобелова награда за физика. По време на Втората световна война обаче остава в Третия райх, за разлика от много свои колеги, които емигрират. От 1942 до 1945 г. ръководи Института по физика (Общество на Кайзер Вилхелм) в Далем и преподава като професор в Хумболтовия университет в Берлин, където участва в проект за създаване на германска атомна бомба. След войната съюзниците го интернират в Англия от 1945 до 1946 г., след което се завръща в Германия и става директор на Института по физика (Общество Макс Планк) в Мюнхен.

Жени се през 1936 г. за Елисавета Шумахер. Имат седем деца, а един от синовете му – Мартин Хайзенберг, става професор по генетика.

Умира на 1 февруари 1976 година в Мюнхен на 74-годишна възраст.

Библиография

  • Die physikalischen Prinzipien der Quantentheorie. Stuttgart: Hirzel, 1930.
  • Wandlungen in den Grundlagen der Naturwissenschaft. Stuttgart: Hirzel, 1935.
  • Die Physik der Atomkerne. Braumschweig: Vieweg & Sohn, 1943.
  • Physics and philosophy. New York: Harper & Row, 1958.
  • Introduction to the unified field theory of elementary particles. London: Wiley & Sons, 1966.
  • Der Teil und das Ganze: Gespräche im Umkreis der Atomphysik. München: Piper, 1969.
  • Schritte über Grenzen. München: Piper, 1971.

Вижте също

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки

Източници


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гейзенберг, Вернер Карл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​