Абдус Салам
Абдус Салам (на урду: عبد السلام) е изтъкнат пакистански физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 г. Известен е с теорията за електрослабото взаимодействие, обединение на теориите за електромагнитното и слабото ядрено взаимодействие.
Биография
Роден е на 29 януари 1926 година в Джанг, Пенджаб (тогава Британска Индия, днес Пакистан). На 14-годишна възраст получава най-високия резултат на приемния изпит в Университета на Пенджаб и става бакалавър по математика през 1944. Продължава с магистратура и през 1946 г. получава стипендия за колежа Сейнт Джон в Кеймбридж, където се представя като най-добър студент по математика и по физика за 1949 г. Получава наградата „Смитс“ на Кеймбриджкия университет за най-впечатляващо постижение на докторант. Получава докторска степен по теоретична физика в Лабораторията Кавендиш с работа върху квантовата електродинамика. При публикуването на докторската му дисертация през 1951 г. ученият вече се е сдобил със солидна международна репутация.
След няколко години в Пакистан, където става член на Академията на науките, се завръща в Кеймбридж през 1954 като професор по математика. От 1957 е професор в Импириъл Колидж, Лондон, и става един от основателите на катедрата по теоретична физика. Както в Кеймбридж, така и в Импириъл Колидж, под негово ръководство работят редица талантливи студенти, много от тях пакистанци. През 1959 г., на 33 години, става един от най-младите членове на Британското кралско научно дружество. През същата година работи в Принстън и се среща с Робърт Опенхаймер, с когото обсъждат теоретични въпроси на електродинамиката. Между 1960 и 1974 е съветник на президента на Пакистан по научните въпроси и има заслуга за поставянето на основите на космическата и ядрените програми на страната[2].
През 1964 г. Абдус Салам основава и оглавява Международния център по теоретична физика край Триест (на английски: International Centre for Theoretical Physics, ICTP), който днес носи неговото име.
През 1974 г. напуска Пакистан в знак на протест срещу конституционна промяна, която обявява ахмадите за немюсюлмани[2]. В страната се надига религиозен екстремизъм, подкрепян от влиятелни военни среди и се създава силно настроение срещу ахмадите. В течение на десетилетия името на Салам дори не се споменава в учебниците[2].
Салам е първият пакистанец и първият мюсюлманин, получил Нобелова награда в научна област. Абдус Салам, Стивън Уайнбърг и Шелдън Глашоу достигат едновременно до теорията за електрослабото взаимодействие, за което си поделят Нобеловата награда за физика през 1979. Теорията им се потвърждава от експериментите, проведени в Super Proton Synchrotron в CERN, най-вече с откриването на W и Z бозоните.
Умира на 21 ноември 1996 г. в Оксфорд на 70-годишна възраст.
Абдус Салам получава признание в Пакистан едва десетилетия по-късно, когато през 2016 министър-председателят Наваз Шариф одобрява план за наименуването на факултет към Университета Quaid-e-Azam (на английски: Quaid-e-Azam University, QAU) на Център по физика „Абдус Салам“.[2].
Източници
Външни препратки
|
---|
| 1901 - 1919 | |
---|
| 1920 - 1939 | |
---|
| 1940 - 1959 |
Щерн (1943) • Раби (1944) • Паули (1945) • Бриджман (1946) • Епълтън (1947) • Блакет (1948) • Юкава (1949) • Поуел (1950) • Кокрофт, Уолтън (1951) • Блох, Пърсел (1952) • Цернике (1953) • Борн, Боте (1954) • Лам, Куш (1955) • Шокли, Бардийн, Братейн (1956) • Ян, Ли (1957) • Черенков, Франк, Там (1958) • Сегре, Чембърлейн (1959) |
---|
| 1960 - 1979 |
Глейзър (1960) • Хофщетер, Мьосбауер (1961) • Ландау (1962) • Уигнър, Гьоперт-Майер, Йенсен (1963) • Таунс, Басов, Прохоров (1964) • Томонага, Швингър, Файнман (1965) • Кастлер (1966) • Бете (1967) • Алварес (1968) • Гел-Ман (1969) • Алфвен, Неел (1970) • Габор (1971) • Бардийн, Купър, Шрифър (1972) • Есаки, Йевер, Джоузефсън (1973) • Райл, Хюиш (1974) • Нилс Бор, Мотелсон, Рейнуотър (1975) • Рихтер, Тинг (1976) • Андерсън, Мот, Ван Флек (1977) • Капица, Пензиас, Р.Уилсън (1978) • Глашоу, Салам, Уайнбърг (1979) |
---|
| 1980 - 1999 |
Кронин, Фич (1980) • Блумберген, Шолоу, К. Сигбан (1981) • К.Уилсън (1982) • Чандрасекар, Фаулър (1983) • Рубия, Ван дер Меер (1984) • Фон Клицинг (1985) • Руска, Биниг, Рорер (1986) • Беднорц, Мюлер (1987) • Ледърман, Шварц, Стайнбъргър (1988) • Рамзи, Демелт, Паул (1989) • Фридман, Кендъл, Тейлър (1990) • Дьо Жен (1991) • Шарпак (1992) • Хълс, Тейлър (1993) • Брокхауз, Шул (1994) • Пърл, Рейнс (1995) • Лий, Ошероф, Р.Ричардсън (1996) • Чу, Коен-Тануджи, Филипс (1997) • Лафлин, Щьормер, Ци (1998) • 'Т Хоофт, Велтман (1999) |
---|
| 2000 - 2019 |
Алфьоров, Крьомер, Килби (2000) • Корнел, Кетерле, Уиман (2001) • Дейвис, Кошиба, Джакони (2002) • Абрикосов, Гинзбург, Легет (2003) • Грос, Полицер, Уилчек (2004) • Глаубер, Хол, Хeнш (2005) • Мадър, Смут (2006) • Ферт, Грюнберг (2007) • Намбу, Кобаяши, Маскава (2008) • Као, Бойл, Смит (2009) • Гейм, Новосьолов (2010) • Пърлмутър, Шмит, Рийс (2011) • Арош, Уайнленд (2012) • Хигс, Англер (2013) • Акасаки, Амано, Накамура (2014) • Каджита, Макдоналд (2015) • Таулес, Халдейн, Костерлиц (2016) • Уайс, Торн, Бариш (2017) • Ашкин, Муру, Стрикланд (2018) • Пийбълс, Майор, Кело (2019) |
---|
| 2020 - 2039 | |
---|
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|