Волфганг Паули
Волфганг Ернст Паули (на немски: Wolfgang Ernst Pauli) e австрийски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1945 година за открития от него принцип на Паули.
Биография
Паули е роден на 25 април 1900 г. във Виена, Австрия[1], в семейството на лекаря и професор по химия Волфганг Йозеф Паули (1869 – 1955), произхождащ от видното пражко еврейско семейство Пашелес (Pascheles),[2] и журналистката Берта Шюц. През 1898 г. бащата сменя фамилията си от Пашелес на Паули, а през следващата година, непосредствено преди да се ожени, приема католическата вяра. Презимето на младия Паули идва от името на неговия кръстник, известния физик Ернст Мах, който в Прага е учител на баща му.
През 1918 г. Паули завършва с отличие гимназията „Доблингер“ във Виена, а само два месеца след това публикува първата си научна статия, върху общата теория на относителността на Айнщайн. През 1921 г. защитава докторска дисертация в Мюнхенския университет „Лудвиг Максимилиан“ на тема „Квантова теория на йонизирания молекулярен водород“ под ръководството на Арнолд Зомерфелд. След това прекарва година в Гьотингенския университет като асистент на Макс Борн, от 1923 до 1928 г. е професор в Хамбургския университет, а от 1928 г. – в Швейцарски федерален технологичен институт в Цюрих. През 1930 г. Паули изказва предположението, че съществува елементарната частица неутрино, което предположение става втория по значимост негов принос в атомната физика. Тази всепроникваща частица е открита експериментално едва след 26 години, още преди Паули да почине. През 1940 г. емигрира в САЩ и става професор в Института за перспективни изследвания (на английски: Institute for Advanced Study, IAS) в Принстън. През 1946 г. се завръща в Цюрих на предишното си професорско място.
Известен е главно със своите трудове върху спиновете на елементарните частици, по специално с неговия принцип на забраната, който е в основата на разбирането на структурата на материята и химията като цяло.
През 1958 г. Паули се разболява от рак на панкреаса. Когато неговият последен асистент, Чарлз Енц, го посещава в болницата Роткройц в Цюрих, Паули го пита: „Видяхте ли номера на стаята?“ Номерът бил 137, и Паули го приема за лошо предзнаменование. През целия си живот Паули се занимава с въпроса, защо константата на тънката структура, безразмерна фундаментална константа, има стойност, почти равна на 1/137. Паули умира в тази стая на 15 декември 1958 г.
Източници
Библиография
- Михаил Бушев. Непознатият Волфганг Паули. – Философски алтернативи, 2010, № 1,
Външни препратки
|
---|
| 1901 - 1919 | |
---|
| 1920 - 1939 | |
---|
| 1940 - 1959 |
Щерн (1943) • Раби (1944) • Паули (1945) • Бриджман (1946) • Епълтън (1947) • Блакет (1948) • Юкава (1949) • Поуел (1950) • Кокрофт, Уолтън (1951) • Блох, Пърсел (1952) • Цернике (1953) • Борн, Боте (1954) • Лам, Куш (1955) • Шокли, Бардийн, Братейн (1956) • Ян, Ли (1957) • Черенков, Франк, Там (1958) • Сегре, Чембърлейн (1959) |
---|
| 1960 - 1979 |
Глейзър (1960) • Хофщетер, Мьосбауер (1961) • Ландау (1962) • Уигнър, Гьоперт-Майер, Йенсен (1963) • Таунс, Басов, Прохоров (1964) • Томонага, Швингър, Файнман (1965) • Кастлер (1966) • Бете (1967) • Алварес (1968) • Гел-Ман (1969) • Алфвен, Неел (1970) • Габор (1971) • Бардийн, Купър, Шрифър (1972) • Есаки, Йевер, Джоузефсън (1973) • Райл, Хюиш (1974) • Нилс Бор, Мотелсон, Рейнуотър (1975) • Рихтер, Тинг (1976) • Андерсън, Мот, Ван Флек (1977) • Капица, Пензиас, Р.Уилсън (1978) • Глашоу, Салам, Уайнбърг (1979) |
---|
| 1980 - 1999 |
Кронин, Фич (1980) • Блумберген, Шолоу, К. Сигбан (1981) • К.Уилсън (1982) • Чандрасекар, Фаулър (1983) • Рубия, Ван дер Меер (1984) • Фон Клицинг (1985) • Руска, Биниг, Рорер (1986) • Беднорц, Мюлер (1987) • Ледърман, Шварц, Стайнбъргър (1988) • Рамзи, Демелт, Паул (1989) • Фридман, Кендъл, Тейлър (1990) • Дьо Жен (1991) • Шарпак (1992) • Хълс, Тейлър (1993) • Брокхауз, Шул (1994) • Пърл, Рейнс (1995) • Лий, Ошероф, Р.Ричардсън (1996) • Чу, Коен-Тануджи, Филипс (1997) • Лафлин, Щьормер, Ци (1998) • 'Т Хоофт, Велтман (1999) |
---|
| 2000 - 2019 |
Алфьоров, Крьомер, Килби (2000) • Корнел, Кетерле, Уиман (2001) • Дейвис, Кошиба, Джакони (2002) • Абрикосов, Гинзбург, Легет (2003) • Грос, Полицер, Уилчек (2004) • Глаубер, Хол, Хeнш (2005) • Мадър, Смут (2006) • Ферт, Грюнберг (2007) • Намбу, Кобаяши, Маскава (2008) • Као, Бойл, Смит (2009) • Гейм, Новосьолов (2010) • Пърлмутър, Шмит, Рийс (2011) • Арош, Уайнленд (2012) • Хигс, Англер (2013) • Акасаки, Амано, Накамура (2014) • Каджита, Макдоналд (2015) • Таулес, Халдейн, Костерлиц (2016) • Уайс, Торн, Бариш (2017) • Ашкин, Муру, Стрикланд (2018) • Пийбълс, Майор, Кело (2019) |
---|
| 2020 - 2039 | |
---|
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|