За разлика от броненосните крайцери на останалите държави, които следвало да пречат на търговията и да водят далечно разузнаване задачата на този проект е преди всичко ескадрен бой, заедно с основните сили на флота – броненосците.
Имат гладкопалубен корпус с неголяма седловатост и незначително извити бордове в средата на корпуса, строен е от мека корабна сименс-мартенова стомана и смесена система за набор на корпуса.
Брониране
Крайцерите имат харви-никеловоброниране. „Асама“ и „Токива“ имат рекордните за всички японски кораби (включая и всички броненосци), показатели за абсолютна и относителна дължина на бронирания пояс – 86,5 м (цели 66,5% от дължината на ВЛ) са прикрити от плочите с дебелина 178 мм. Краищата на крайцерите са защитени от пояса по водолинията с дебелина 88 – 89 мм плюс карапасните скосове с 51 – 63 мм дебелина.
Дължината и дебелината на горния пояс са по-скромни – 65,2 м.
Кулите и барбетите на ГК на крайцерите имат защита от 152 мм, а при японските броненосци кулите на ГК са защитени от броня 203 – 254, а барбетите им имат до 356 мм дебелина.
Въоръжение
Основното въоръжение на „Асама“ са две двуоръдейни кули, на носа и кърмата, с новите 203 мм/45 оръдия[2]. Те са направени по популярната тогава във Великобритания система на телената конструкция и бутален затвор.
За насочване на кулите се използва хидравличен механизъм и резервни (дублиращи) електрически и ръчен.
Отличителна особеност на корабите са кулите на главния калибър е това, че част (62 снаряда) от техния боекомплект се намира в кулата. Останалите снаряди и всички заряди към тях се намирали под бронираната палуба и се подавали към кулата с общ подемник. За един цикъл той може да вдигне от погребите два снаряда или заряда. Скорострелността им е 3 изстрела в минута, до израсходоването на снарядите в кулите, след което темпа на стрелба спада рязко.