Община Хисаря 42.5, 24.7
Общи данни
Област	Пловдив
Площ	549.55 km²
Население	12 089 души
Адм. център	Хисаря
Брой селища	12
Сайт	hisar.bg
Управление
Кмет	Ива Вълчева (БСП – Обединена левица; 2023)
Общ. съвет	17 съветници БСП (5) Заедно за силна община (4) ГЕРБ (4) Социалистическа партия „Български път“ (4)
Община Хисаря в Общомедия

Община Хисаря се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Общината е разположена в северозападната част на област Пловдив. С площта си от 549,55 km² заема 3-то място сред 18-те общините на областта, което съставлява 9,17% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на север – община Карлово;
• на югоизток – община Калояново;
• на юг – община Съединение;
• на запад – община Стрелча, област Пазарджик;
• на северозапад – община Копривщица, Софийска област.

Релефът на общината е разнообразен – от равнинен в южната част, през хълмист в централната до ниско и средно планински в северната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина и части от Същинска Средна гора.

Южните райони на община Хисаря се заемат от крайните северните части Пазарджишко-Пловдивското поле на Горнотракийската низина, с надморска височина между 300 и 450 m. Южно от язовир Пясъчник, на границата с община Съединение, в коритото на река Пясъчник се намира най-ниската ѝ точка – 254 m н.в.

Останалите централни и северни райони на общината са заети от дългите и полегати южни склонове на Същинска Средна гора, като северната граница на общината с община Карлово преминава по билото на планината. Тук, на границата с община Карлово, в най-северната точка на общината се издига връх Шилигарка 1577 m – най-високата ѝ точка. На изток билото на Същинска Средна гора постепенно се понижава и югоизточно от село завършва при долината на река Стряма.

В най-източната част на община Хисаря, по границата с община Карлово, на протежение от около 9 km протича част от горното течение на река Стряма.

От Същинска Средна гора извират и текат на юг множество малки реки и потоци, които навлизайки в Горнотракийската низина успокояват течението си и водите им се отклоняват в изградените напоителни системи. Около 2/3 от територията на общината попада във водосборния басейн на река Пясъчник. Тя води началото си западно от връх Шилигарка в Същинска Средна гора и до село Старосел тече на югоизток в дълбока и залесена долина. След селото завива на юг, навлиза в Горнотракийската низина и след около 5 km излива водите си в големия язовир Пясъчник. След изтичането си от язовира реката напуска пределите на общината и навлиза в община Съединение. В северозападния ръкав на язовир Пясъчник се влива река Калаващица, която протича през село Мало Крушево и води началото си от община Стрелча.

Северно от град Хисаря, под връх Карасиври извира Каварджиклийска река (24 km). Тя минава през центъра на града и южно от него пълни с водите си язовир „Синята река“. След изтичането си от язовира навлиза в Горнотракийската низина, минава през село Черничево, завива на югоизток и напуска пределите на общината, като се влива отдясно в река Стряма.

На територията на община Хисаря се срещат:

• представители на евросибирските видове: лин и каракуда – от рибите, саблеклюн – от птиците, воден плъх – от бозайниците;
• представители на централноевропейските видове: голям гребенест тритон, обикновен тритон, червенокоремна бумка, жълтокоремна бумка, обикновена чесновница, дъждовник – от земноводните, медянка – от влечугите, златка, дива европейска котка, лешников сънливец и обикновен сънливец – от бозайниците; 
• представители на семействата: Ястребови, Соколови, Сови, Дроздове, Завирушки, Орехчеви, Сврачки, Синигери, Зидарки, Дърволазки, Стърчиопашки, Чучулиги, Врабчови, Чинки, Кълвачи, Лястовици, Щъркели и др.^[1]

Следните видове: благороден елен, елен лопатар, сърна; дива свиня; заек; катерица; съсел; вълк, чакал, лисица; дива котка; белка, черен пор, язовец; невестулка (защитен вид); колхидски фазан (отглежда се във фазанарии), яребица, пъдпъдък, гривек, гургулица, гугутка, горски бекас (рядък вид), зеленоглава патица, голяма белочела гъска, зимно бърне, лятно бърне; шаран, каракуда, кефал, червеноперка, уклей.^[1]

Площта на горите на територията на община Хисаря е 202 km².

Преобладават следните дървесни видове: бял бор; смърч; бук; келяв габър; акация; габър; черен бор; дугласка ела; зимен дъб; благун; космат дъб; цер; други широколистни видове. 

По бреговете на реките и долната част на склоновете са се настанили някои по-влаголюбиви видове като елши, тополи и трепетлики. Върху най-стръмните терени естествената горска растителност се състои от насаждения с преобладаващи видове – космат дъб и келяв габър, смесени с мъждрян, клен, по-рядко от слабо продуктивни цер, благун, габър, бряст и др. 

В горите никнат различни видове гъби, горски плодове и билки като: жълт кантарион, червен кантарион, съсънка, бял равнец, жълт равнец, иглика, мащерка, ружа, бъз, шипка, глог, липов цвят и много други.^[1]

• Защитена местност „Барикадите“ – прекатегоризирана е със заповед № РД – 332/31.03.2003 г. на министъра на Околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 77/03.02.1986 г. на председателя на КОПС, в защитена местност. Намира се в землищата на гр. Копривщица, община Копривщица и на село Старосел, община Хисаря. Защитената местност е с площ 119,7 ха и е обявена за такава с цел опазване на вековна букова гора и характерен ландшафт с широколистни гори и ливадни съобщества;
• Защитена местност „Чивира “ – прекатегоризирана е със заповед № РД – 326/31.03.2003 г. на министъра на Околната среда и водите от историческо място със същото име, обявено със заповед № 356 от 05.02.1966 г. на председателя на КГГП в защитена местност. Намира се в землищата на с. Старосел, община Хисаря и с. Каравелово, община Карлово. Площта на защитената територия е 106,5 ха. Обявена е за такава с цел опазване на вековната букова гора и характерен ландшафт с широколистни горски и ливадни съобщества;
• Природната забележителност „Дванадесетте дръжкоцветни дъба“ – обявена е за такава със Заповед № 18/8 януари 1981 г. на КОПС при МС. Намира се в местността „Гереня“, землището на с. Паничери, община Хисаря. Площта на природната забележителност е 20 ха. Частна собственост. Съгласно изискванията на Закона за защитените територии, природната забележителност следва да бъде категоризирана в защитена местност. Дъбовете с чаплова колония, които са на възраст над 200 г., се намират в частни ливади, които през есенно-зимния период се използват за пасище от местното население.^[1]

Общината се състои от 12 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[2]

• приказ № 88/обн. 18.02.1885 г. – преименува с. Горно Османово на с. Кръстьович;
• през 1892 г. – преименувано е с. Армутлии на с. Крушово от населението без административен акт;
• през 1900 г. – заличено е с. Саламатларе без административен акт поради изселване;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Дълги герен на с. Бяловица;

– преименува с. Синджирлии на с. Веригово;

– преименува с. Даваджово на с. Миромир;

– преименува с. Хисар кюселере на с. Момина баня;

– преименува с. Айрене на с. Мътеница;

– преименува с. Демирджилер – Нова махла на с. Ново Железаре;

– преименува с. Демирджилере на с. Старо Железаре;

– преименува с. Старо ново село на с. Старосел;

– преименува с. Дудене на с. Черничево;

• Указ № 50/обн. 04.07.1942 г. – обединява селата Хисар и Момина баня в едно ново населено място – с. Хисар-Момина баня;
• през 1956 г. – осъвременено е името на с. Кръстьович на с. Кръстевич без административен акт;
• Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – преименува с. Хисар-Момина баня на с. Хисаря и го признава за гр. Хисаря;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бяловица на с. Беловица;

– уточнява името на с. Паничере на с. Паничери;

• Указ № 1055/обн. 17.12.1968 г. – преименува с. Крушово на с. Мало Крушево;
• Указ № 757/обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Веригово и Миромир и ги присъединява като квартали на гр. Хисаря.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

• балнеотуризъм – на базата на минералните извори в град Хисаря и село Красново са построени много балнеоцентрове и санаториуми. Провеждат се лечебни процедури при редица заболявания. В новите хотели се предлагат и спа-процедури за релакс и удоволствие – ароматерапия, таласотерапия, фитотерапия, класически и източни масажи, музикотерапия и други. Лечебният ефект на хисарската минерална вода е научно доказан;
• конгресен туризъм – в град Хисаря има много добри условия за конгреси, семинари и делови срещи. В големите хотели има оборудвани зали с модерна техника, предлагат се допълнителни услуги и високо качество на обслужването. Организират се съпътстващи спортни и развлекателни програми;
• еко- и пешеходен туризъм – около Хисаря и в селата, разположени в подножието на Средна гора има добри възможности за леки пешеходни преходи, наблюдения на птици, диви животни и защитени растителни видове в естествената им среда. Хижите са подходящи за еко-семинари и „горски училища“;
• селски туризъм – в малките села в подножието на Средна гора има стари къщи, запазени традиции и богата история. Анимационните програми на Информационния туристически център предлагат запознаване с бита и обичаите на местното население; изучаване на традиционни занаяти, народни танци и българска кухня; участие в домашните задължения на стопаните; дегустации на домашни вина;
• ловен туризъм – общината има идеални условия за лов и риболов – 4 ловни полета с разнообразен дивеч и десетки чисти и зарибени язовири. Ловното дружество разполага с техника и водачи.^[1]

• Тракийски култов комплекс;
• Римска гробница;
• Тракийска каменна обсерватория;
• Минерален извор „Момина сълза“;
• Минерален извор „Момина баня“;
• Камилите – така се нарича най-голямата порта на Хисарската крепост. Тя е с височина 13 м и представлява южния вход на древен Диоклецианопол. До Камилите Иван Вазов написва стихотворението „Отечество любезно“.^[4]

В югоизточната част на общината преминава последният участък от 11 km от трасето на жп линията Долна махала – Хисаря.

През общината преминават частично или изцяло 4 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 69,4 km:

• участък от 4,1 km от Републикански път II-64 (от km 9,6 до km 13,7);
• участък от 23,6 km от Републикански път III-606 (от km 39,2 до km 62,8);
• началният участък от 20 km от Републикански път III-642 (от km 0 до km 20,0);
• целият участък от 21,7 km от Републикански път III-6061.

• Лист от карта K-35-49. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-50. Мащаб: 1 : 100 000.

• Библиотека „Иван Вазов“ – гр. Хисаря;

• НЧ „Гео Милев – 1907 г.“ – с. Старосел;

• НЧ „Искра – 1938 г.“ – гр. Хисаря;

• НЧ „Соколов – 1919 г.“ – с. Паничери;

• НЧ „Отец Паисий – 1926 г.“ – с. Красново;

• НЧ „Антон Билкин – 1929 г.“ – гр. Хисаря;

• НЧ „Ечо Неделев – 1931 г.“ – с. Черничево;

• НЧ „Иван Вазов – 1904 г.“ – гр. Хисаря;

• НЧ „Искра – 1938 г.“ – гр. Хисаря;

• НЧ „Л. Каравелов – 1910 г.“ – с. Беловица;

• НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1927 г.“ – гр. Хисаря;

• НЧ „Н. Й. Вапцаров – 1928 г.“ – с. Ново Железаре;

• НЧ „Светлина – 1938 г.“ – с. Мало Крушево;

• НЧ „Страхил – 1903 г.“ – с. Кръсевич;

• НЧ „Тодор Д. Пашкулов – 1928 г.“ – с. Старо Железаре;

• НЧ „Хр. Ботев – 1925 г.“ – с. Михилци.^[5]

• Център за Обществена подкрепа^{[неработеща препратка]};

• Дом за стари хора „Иван Рилски“ – с. Старосел^{[неработеща препратка]};

• Дневен център за стари хора – с. Старосел^{[неработеща препратка]};

• Дневен център за стари хора – гр. Хисаря^{[неработеща препратка]};

• Домашен социален патронаж^{[неработеща препратка]};

• Инициатива „Осигуряване на топъл обяд в община Хисаря“^[6]

• Общински „Медицински център-І Хисар“ ЕООД – осигурява специализирана помощ и диагностика;

• Болница за рехабилитация ВМА – София – филиал Хисар;

• Болница за рехабилитация МВР – филиал Хисар;

• Болница за рехабилитация СБРНК – филиал Хисар.

Всички болнични заведения разполагат с добре оборудвани бази за физиотерапия и балнеология, даващи възможност за профилактика и лечение на редица заболявания.^[7]

• В Общомедия има медийни файлове относно община Хисаря
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Портал „География“          Портал „България“