Свещени имена

Свещени имена е термин от палеографията за съкратено изписване на лични имена, титли, термини и често срещани думи в старобългарската богословска литература. Латинският термин Nomina Sacra, означаващ „свято име“, описва подмножество на свещените имена.

Значимост

Анализът на използваните съкращения е важен, тъй като може да помогне за определяне както на палеографската възраст, така и на мястото на създаване на ръкописи.[1] Съкратеното изписване на свещени имена се въвежда в старобългарския език заедно с кирилицата още през IX век.

През 1907 г. терминът Nomina Sacra е въведен от Лудвиг Траубе[2], който го е открил в творби на каролинския екзегет Кристиан фон Ставелот.[3][4][5]

Видове съкращения

Различават се три вида съкращения: суспензия, контракция и титул (под знак).

1. Суспензия

Първата част от думата се изписва, а останалата част отпада, напр. IMP = IMPERATOR. Екстремна форма са така наречените litterae singulares, при които се запазва само първата буква, напр. A = AUGUSTUS, M = MARCUS. На този принцип могат да се съкращават също фрази и изречения, напр. SPQR = Senatus Populusque Romanus, SRE = Sancta Romana Ecclesia, SRI = Sacrum Romanum Imperium.[6]

2. Контракция

„Св. Богородица Триръка“ (Троеручица) с Христограм IC XC и с монограм на Богородица MP ΘΥ от стенопис на църквата „Света Богородица“, Ставропигиален Манастир „Успение Богородично“ – Троян, България.

Начало и край на дума се изписват, букви между тях отпадат, напр. INRI=Iesus Nazarenus Rex Iudaeorum, aucte = auctoritate, nr = noster, mia = misericordia, ecclia = ecclesia, ptus = predictus. Този метод произхожда от съкращаването на Свещени Имена (Nomina Sacra)[7], напр. ΘΣ= Θεός, ΠΗΡ= Πατήρ, ΠΝΑ= Πνεῦμα.

Широко известен пример е Христовият монограм (Хризма, Христограм) IC XC, като при съкращаване на имената Исус и Христос на латиница се запазват гръцките букви или се комбинират с латински, като се прави и транслитерация на Σ (сигма) към C (сърповидна сигма): ΙΗΣΟΥΣ = ihs, Χριστός= xps, Ιησούς Χριστός = IC XC.[2]

Друг пример е монограмът на Богородица ΜΡ ΘΥ от гръцкото Μαρία Θεοτόκος, състоящо се от Μαρία за Дева Мария и Θεοτόκος за гръцкото „Εκείνη που τίκτει Θεό“, превеждано като „Онази, която ражда Бог“.

3. Под знак (титул)

 Основна статия: Титло
Четвероевангелие на цар Иван Александър, Евангелие от Марк, лист 88, дясно, със съкращения под титул і͠с х͠с, і҆ѡ͠ крⷭ҇титель, пррⷦ҇ їсаиа, ст͠ьі маⷬ҇, съответно за Исус Христос, Йоан Кръстител, Пророк Исая и Свети Марк.

За съкращаване под знак се използва както обикновен, така и буквен титул.[8] Обикновеният титул е хоризонтална чертица над съкратено изписана дума (надредно), напр. Исус – и͠с. Буквен титул е надреден знак (дъгичка) над съкратени букви над съкратено изписана дума, напр. Кръст – крⷭ҇тѣ̀ , Христа – хрⷭ҇та̀ , Божествена – бжⷭ҇т́внаа. Името на буквен титул се определя от името на буквата, която съдържа, напр. добро-титул ⷣ҇ в бцⷣ҇а (Богородица), глагол-титул ⷢ҇ в еѵⷢ҇лїе (Евангелие), он-титул ⷪ҇ в прⷪ҇ро́къ (Пророк), рцы-титул ⷬ҇ в имⷬ҇къ (Имярек), слово-титул ⷭ҇ в хрⷭ҇та̀ (Христа).[9] При съкратено крайно ъ в думи като въ, изъ, надъ се ползва знакът { ⸯ }, наричан паерок, ерок, ерчик, ертица, в. напр. поꙁнахⸯ. [7][10]

Използване в ръкописи

Свещени имена могат да бъдат намерени в някои от най-старите новозаветни ръкописи, например в Евангелието от Йоан в папируса „Бодмер II“ (II век). В началото на III век свещени имена понякога са били изписвани съкратено в християнски надписи. Това води до комбинации от гръцки букви като IH (йота-ета), IC (йота-сигма) или IHC (йота-ета-сигма) за „Исус“, както и XC (chi-sigma), XP (chi-ro) и XPC (chi-rho-sigma) за „Христос“. Тук „С“ означава лунната форма на гръцката буква сигма. Тази практика е възприета и в латинския Запад, отчасти при запазване на гръцки или латински, както и със смесване. Например гръцката буква C (сигма) може да бъде звуково транскрибирана в латинската азбука, което води до IHS и XPS.[11] Изцяло на латински се изписват DS (Deus), DNA (Dominus), PR (pater), SPS (spiritus), SCS (sanctus) NR (noster), INRI (IESVS NAZARENVS REX IVDAEORVM), също OMPS или OPS (omnipotens). Гръцките и латинските склонения могат да бъдат представени и чрез заместване на последната буква, например DNI (Domini), DNM (Dominum). Същият феномен се наблюдава при монограми, както и при начални думи – съкратени или подчертани в началото на пасажи, в богослужебни и библейски ръкописи, худжествено оформени и с вложен интерпретационен смисъл, напр. TI (Te igitur) в началото на Canon Missae, VD (vere dignum) в началото на praefatio, B (beatus vir) в началото на Псалтира, LI или LIB (liber generationis) в началото на Евангелието от Матей, XPI (Christi autem generatio) в началото на родословното дърво на Исус в Евангелието от Матей (Мат. 1,18); IN (initium evangelii) в началото на Евангелието от Марк, Q (quoniam quidem) в началото на Евангелието от Лука, INP (in principio) в началото на Евангелието от Йоан. Традицията на свещените имена се среща също в коптски, арменски и готически ръкописи.

Използване и развитие в старобългарския език

Първият писмено засвидетелстван славянски език е старобългарският, чиито най-ранни писмени паметници са създадени през IX век и са запазени от X век. Значително по-късно след тях са създадени ранните писмени паметници на останалите славянски езици: на руски през XI в., на сърбохърватски през XII в., на чешки през XIII в., на полски през XIV в.[12]

През IX век в църковния старобългарски език се въвежда кирилицата и съкратеното изписване (контракция) на свещените имена, като първоначално се подражава на гръцките образци. В ръкописите от XI век е значително разширена съвкупността от свещени имена и техните варианти на изписване, като са добавени и редица новосъздадени думи.[2] От XII до XIV век използването на титла като знак за съкращение при свещени имена, при термини или при често срещани думи расте непрекъснато, и то не само при молитвите, както се е практикувало отначало.[13][14]

Тълкуването на всеки титул зависи от контекста. Константин Костенечки представя различни по смисъл графични варианти на титул в граматически трактат: „Какво е титлата? Само белег за думата, който съдържа под себе си и букви, за да означат важните думи. И това показва голямото изкуство на мъдреците във всички писания, защото в Коласаи видяхме изписан целия Псалтир върху две коли не само с титлите, но и със знаците над буквите.“

Предимно се съкращават често срещаните, добре познати думи, например г҃ь вместо господь. Такива съкращения се употребяват и днес в християнските общности по света, в надписи върху съвременни икони и в богослужебни книги, отпечатани на църковнославянски език, особено за съкратено изписване на свещени имена (Nomina Sacra) в богословската литература.[15] Пълното заглавие на трактата гласи:

Сказа́нїе и҆зьꙗ҆вл́нно ѡ҆ пи́сменеⷯ, ка́ко дръжа́ти се, да не́ прѣложенеⷨ си́ ⷯ растлѣваютсе бжⷭ҇т́внаа писа́нїа. и҆ ка́ко и҆ коиⷨʹ ѡбразоⷨ и҆ н҃нга́ но́во и҆здава́емаа погы́бають. и҆ въсе́гаⷣ бл҃гочь́стивїи самодръ́жци тщоу́тсе о҆ и̑зда́нїи.⸱ ѡ҆брѣта́юше си́ ⷯ растлѣнныⷯ. и҆ ѡ҆ о҆дѣа́нїи си́ ⷯ, и҆ зна́мениⷯ. ибо̀ не́ въ пи́сменеⷯ тъ́чїю растлѣва́ютсе, нь̑ и҆ въ си́лаⷯ гла́са, и҆ оу҆че́нїи ѡ҆троче́ть, и҆ разли́чїи мнѡ́ѕѣ ⷯ. ѡ҆ ихже длъ́жни есмы назна́мена́ти кое́моужⷣе ѡбраз.,

да се чете:

Сказание за буквите как да се спазват правилата, за да не се покваріават Божествените писаниіа заради объркването им и как и по какъв начин дори и днес погубват новите преводи, и благочестивите самодържци винаги се стараіат да има нови преводи, когато намеріат, че старите са покваренн. Н за одеіаниіата на буквите, и за знаците, защото хората бъркат не само буквите, но и ударениіата. И за обучението на децата, и за различаването на много букви. Поради това сме длъжни да опишем всіако поотделно.[16]

Свещени имена в старобългарския език

Свещени имена в старобългарския език: списък, съкращения под титул и езикови съответствия
Свещени имена в старобългарския език Съкращения под титул Съответствия по езици
Руски Гръцки Латински Английски
Ангел аг͠гл, ан͠ћл Ангел Άγγελος Angelus Angel
Апостол апⷭ҇л, апⷭ҇ Апостолы Απόστολος Apostoli Apostle
Април апрⷧ҇и Апрель Απρίλιος Aprilis April
Архангел архагг͠л Архангел Αρχάγγελος Archangelus Archangel
Архиепископ архиеппⷭ҇ъ Архиепископ Αρχιεπίσκοπος Archiepiscopus Archbishop
Благовещение благовⷳ҇ѣние Благовещение Пресвятой Богородицы Ευαγγελισμός Της Θεοτόκου Annuntiatio Domini Annunciation
Блажен бл͠ж Блаженный Μακάριος Beatus Blessed
Бог Отец б͠ъ о͠ць Бог Отец Θεός Πατέρας Deus Pater God The Father
Бог Син б͠ъ с͠нъ Бог Сын Θεός ὁ Υἱός Deus Filius God The Son
Бог б͠ъ Бог Θεός Deus God
Богородица бцⷣ҇а Богоро́дица, Дева Мария, Царица Небесная Παναγία, Θεοτόκος Dei Genetrix, Deipara Mother of God, God-bearer
Богослов бгⷪ҇слов Богослов Θεολόγος Theologus Theologian
Богоявление бгⷪ҇авлѥниѥ Богоявление Θεοφάνια Sollemnitas Epiphaniae Domini Epiphany
Божество бжⷭ҇тво Божество Θεότητα Divinitas Deity
Божията Майка мт͠рь, мⷬ҇ Мать Μήτηρ Māter Mother
Бъдни вечер бѫдни вечеⷬ҇ ст͠ъ Рождественский Сочельник Παραμονή Χριστουγέννων Vesper Sanctus Christmas Eve
Великден, Възкресение Христово въскрⷭ҇енïе х͠во Пасха,

Христово Воскресение

Πάσχα,

Ανάσταση

Pascha, Festum Ressurectionis Christi Easter,

Resurrection

Глас глаⷭ҇ Голос Φωνή Vox Voice
Господ гдⷭ҇ь, гⷭ҇ь, г͠ь Господь Κύριος Dominus Lord
Давид да͠вдъ, дд͠ Давид Δαβίδ David David
Душа дш͠а Душа Ψυχή Anima Soul
Евангелие еѵⷢ҇лие, евⷸ҇а, евⷢ҇а Евангелие Ευαγγέλιο Evangelium Gospel
Епископ епⷭ҇коп, еп͠п Епископ Επίσκοπος Episcopus Bishop
Йерусалим ем͠ѣ, иемⷧ҇ѣ Иерусалим Ιερουσαλήμ Hierosolyma Jerusalem
Израилско Царство і҆и͠лѣ Северно-Израильское Царство Βασίλειο Του Ισραήλ Regnum Israel Kingdom Of Israel
Иисус Христос ї͠сѣ х͠ѣ Иисус Христос Ιησούς Χριστός Iesus Christus Jesus Christ
Княз кн҃ꙃь Князь Κνιάζ Comes, Princeps Knyaz
Кръст Животворен крⷭ҇тъ Крест Σταυρός Crux Cross
Кръщение кр͠штєниѥ Крещение Βάπτιση Baptismus Baptism
Митрополит миⷮ҇ропѡлитъ Митрополит Μητροπολίτης Metropolita Metropolitan Bishop
Младенец мⷧ҇адънеⷰ҇ Дитя Иисус, Младенец Θείο Βρέφος Infans, Parvulus Child Jesus
Молитва мл͠тва Молитва Προσευχή Prex Prayer
Мъдрост мⷣ҇рость Мудрость Σοφία Sapientia Wisdom
Мъченик мч҃нк, мⷺца Мученик Μάρτυρας Martyr Martyr
Небеса нбⷪ҇, н͠бо, нбⷭ҇а Небо Οὐρανός Caelum Sky
Неделя нлⷣ҇ѧ Воскресенье Κυριακή Dies Solis Sunday
Нова Година ноⷡ҇ лъⷮ҇ Новый Год Πρωτοχρονιά Annus Novus New Year
Ноември ноѩⷠ҇ Ноябрь Νοέμβριος November November
Октомври октоⷠ҇ Октябрь Οκτώβριος October October
Пророк прⷪ҇рк, пкъⷬ҇ Пророк Προφήτης Propheta Prophet
Рождество Христово рожⷣ҇ство х͠во Рождество Христово Χριστούγεννα Christi Natalis Christmas
Света Троица ст͠аѧ трⷪ҇ца Троица Αγία Τριάδα Trinitas Trinity
Светец ст͠ьць Святой Άγιος Sanctus Saint
Свети Апостол Йоан Богослов с͠тааⷢ҇ иѡⷩ҇а апⷭ҇л бгⷪ҇словца Иоанн Богослов Ιωάννης Ο Απόστολος Ioannes John The Apostle
Свети Дух с͠тааⷢ҇ д͠ха Святой Дух Άγιο Πνεύμα Spiritus Sanctus Holy Spirit
Свети Иван Рилски с͠тааⷢ҇ иѡⷩ҇а рьілскаⷢ҇ Св. Иоанн Рыльский Άγιος Ιωάννης Της Ρίλας Sanctus Ioannis Rylensis

(Ioannes, Joannes)

St. John Of Rila
Свети Йоан Кръстител с͠тааⷢ҇ і҆ѡ͠ крⷭ҇титель Св. Иоанн Креститель Άγιος Ιωάννης ο Πρόδρομος Sanctus Ioannes Baptista John the Baptist
Свещеник свⷳ҇къ, свѧⷳ҇никъ Священник Ιερέας Sacerdos Priest
Септември септⷠ҇ Сентябрь Σεπτέμβριος September September
Слънце сл͠нце Солнце Ήλιος Sol Sun
Спасение спⷭ҇ие Спасение Σωτηρία Salvatio Salvation
Спасител сп͠асъ, спⷭ҇ль Спаситель, избавитель Σωτήρ Salvator Saviour
Страстна Седмица веліѩⷦ҇ неⷣ҇ Страстная Неделя Μεγάλη Εβδομάδα Hebdomada Sancta Holy Week
Успение на Света Богородица ѹсъпеньие ст͠ꙑѩ бцⷣ҇ѧ Успение Богородицы Κοίμηση Της Θεοτόκου Dormitio Sanctae Dei Genetricis Dormition Of The Theotokos
Храм храⷨ҇ Храм Ναός Templum Temple
Християнство крт҇ⷭїаньство, хрт҇ⷭиꙗньство Християнство Χριστιανισμός Religio Christiana Christianity
Цар цр͠ь, цс͠р Царь Τσάρος Tzar Tsar
Цветница сѫⷠ҇. цвѣтьнаꙗ Вход Господень в Иерусалим Κυριακή Των Βαΐων Dominica In Palmis De Passione Domini Palm Sunday
Църква цр͠квъ Церковь Εκκλησία Ecclesia Church Building
Човек члвⷦ҇, чл͠к, ч͠к Человек Άνθρωπος Homo Human being
Юли июⷧ҇ Июль Ιούλιος Iulius July

Бележки

  1. ↑ Sørensen, H. C., & Kongelige Bibliotek (Denmark). (1962). Ein Russisches handschriftliches Gesprächbuch aus dem 17. Jahrhundert. København: I kommission hos E. Munksgaard. с. 52.
  2. ↑ а б в Ludwig Traube: Nomina sacra. Versuch einer Geschichte der christlichen Kürzung (Quellen und Untersuchungen zur lateinischen Philologie des Mittelalters 2). Beck, München 1907. Unveränd. reprogr. Nachdr. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1967, с. 282.
  3. ↑ Кристиан фон Ставелот се цитира в литературата и като Christian von Stablo, Christian of Stavelot, Christian Druthmar, Druthmar of Aquitaine, Druthmar Christianus.
  4. ↑ Ludwig Traube: Nomina sacra. Versuch einer Geschichte der christlichen Kürzung (Quellen und Untersuchungen zur lateinischen Philologie des Mittelalters 2). Beck, München 1907. Unveränd. reprogr. Nachdr. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1967, с. 6, 17, 33, 45.
  5. ↑ Karolingische Dichtungen. Ædelwulf, Alchuine, Angilbert, Rhythmen. Weidmann, Berlin 1888.
  6. ↑ Anja Steinhauer. (2014). Duden – Das Wörterbuch der Abkürzungen: Über 50.000 nationale und internationale Abkürzungen und Kurzwörter mit ihren Bedeutungen. Duden Taschenbücher. Edition 6. Bibliographisches Institut GmbH, 2014.
  7. ↑ а б Дуриданов, Иван. Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис. (Гл. ред. и автор) – София, 1991, стр. 46.
  8. ↑ Старобългарски език. Текстове и речник. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г., 196 с., [2. изд. 1960; 3. изд. 1965; 4. изд. 1972; 5. изд. 1976], с. 222.
  9. ↑ Старобългарски език. Текстове и речник. Стоян Стоянов, Мирослав Янакиев, издателство „Наука и изкуство“, София, 1976 г., 196 с., [2. изд. 1960; 3. изд. 1965; 4. изд. 1972; 5. изд. 1976], с. 10.
  10. ↑ Андрейчин, Любомир Димитров, член-кореспондент на БАН 1910 – 1975. Из историята на нашето езиково строителство. ГРАФИКА И ПРАВОПИС – Черковнославянска и гражданска азбука през Възраждането. София: Народна просвета, 1977.
  11. ↑ David Trobisch: Die Endredaktion des Neuen Testaments, NTOA 31 (Goettinge 1996), с. 16 – 31.
  12. ↑ Дуриданов, Иван. Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис. (Гл. ред. и автор) – София, 1991, стр. 19.
  13. ↑ Карский Е.Ф. Славянская кирилловская палеография /[Предисл. В.И. Борковского]. – Москва : Наука, 1979. – XIX, 494 с., 1 л. портр. : ил.; 27 см. – Указатели: с. 478 – 494. с. 241.
  14. ↑ Давидов, Ангел. Към характеристиката на Евтимиевата реформа. Търновски писмена. Алманах за Търновската книжовна школа. В чест на великотърновските професори Ангел Давидов и Георги Данчев. Кн. 1/2002, Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий“ Велико Търново, 2002 г., с. 29 – 51, с. 37.
  15. ↑ Константин Костенечки 1380 – 1439. Съчинения: Сказание за буквите. Житие на Стефан Лазаревич / Константин Костенечки; Изд. е подгот. от А.-М. Тотоманова. – София : Славика, 1993. – 212с. – (Славянска библиотека: Серия Slavia orthodoxa / Под общ. ред. Е. И. Димитров). – ISBN 954-8520-05-2
  16. ↑ Константин Костенечки 1380 – 1439. Сказа́нїе и҆зьꙗ҆вл́нно ѡ҆ пи́сменеⷯ, ка́ко дръжа́ти се, да не́ прѣложенеⷨ си́ ⷯ растлѣваютсе бжⷭ҇т́внаа писа́нїа. и҆ ка́ко и҆ коиⷨʹ ѡбразоⷨ и҆ н҃нга́ но́во и҆здава́емаа погы́бають. и҆ въсе́гаⷣ бл҃гочь́стивїи самодръ́жци тщоу́тсе о҆ и̑зда́нїи.⸱ ѡ҆брѣта́юше си́ ⷯ растлѣнныⷯ. и҆ ѡ҆ о҆дѣа́нїи си́ ⷯ, и҆ зна́мениⷯ. ибо̀ не́ въ пи́сменеⷯ тъ́чїю растлѣва́ютсе, нь̑ и҆ въ си́лаⷯ гла́са, и҆ оу҆че́нїи ѡ҆троче́ть, и҆ разли́чїи мнѡ́ѕѣ ⷯ. ѡ҆ ихже длъ́жни есмы назна́мена́ти кое́моужⷣе ѡбраз.. Житие на Стефан Лазаревич / Константин Костенечки; Изд. е подгот. от А.-М. Тотоманова. – София : Славика, 1993. – 212с. – (Славянска библиотека: Серия Slavia orthodoxa / Под общ. ред. Е. И. Димитров). – ISBN 954-8520-05-2