Тази статия е за концепцията за единствен върховен Бог в монотеизма. За общата концепция за същество, по-висше от хората и почитано от тях, вижте Божество.
Много религии използват изображения, представляващи Бог за нуждите на изкуството или поклонението. Това са няколко примера за представянето на Бог в християнството, атонизма, балийския индуизъм и зороастризма.
Бог може да бъде разглеждан като персонифициран или неперсонифициран. В теизма Бог е създател и крепител на Вселената, докато в деизма той е създател, но не и крепител. В пантеизма Бог е самата Вселена. При атеизма отсъства вяра в Бог, докато за агностицизма съществуването на Бог е неизвестно или непознаваемо. Бог е смятан и за източник на всяко морално задължение.[1] Много известни философи са развивали аргументи за и против съществуването на Бог.[4]
Монотеистите наричат своите богове с различни имена, определени в съответната религия, като някои от тези наименования отразяват определени културни разбирания за идентичността и атрибутите на техния бог. В древноегипетския атонизъм, вероятно най-ранната известна монотеистична религия, Бог се нарича Атон[5] и е приеман за единственото „истинско“ Върховно същество и създател на Вселената.[6] В Стария завет и юдаизма като имена на Бог се използват Елохим, Адонаи, тетраграматонът (обикновено транскрибиран в християнството като Яхве или Йехова) и други. В християнската доктрина за Светата Троица Бог съществува едновременно като три „личности“, наричани Отец, Син и Свети Дух. В исляма се използва името Аллах, като наред с него има и множество други титли на Бог. В монотеистичните интерпретации на индуизма Бог е наричан Брахман.[7] Сред имената на Бог, използвани в други монотеистични религии, са Баха в бахайството,[8]Вахигуру в сикхизма,[9]Санг Хянг Видхи Васа в балийския индуизъм[10] и Ахура Мазда в зороастризма.[11]
Множеството различни концепции за Бог и противоречиви твърдения за характеристиките, целите и действията на Бог водят до развитието на идеите на омнитеизма, пандеизма[12] или перениализма, според който има една базисна теологична истина, от която всички религии извличат свое частично разбиране, като „последователите на различните големи световни религии всъщност почитат един Бог, но чрез различни, застъпващи се концепции“.[13]
Имена на Бог
Стелата на Меша (840 година пр. Хр.) съдържа първото известно споменаване на името на израилтянския Бог „Яхве“
В българския език думата „Бог“ се използва като нарицателно име („бог“) – за концепцията като цяло или за божествата в политеистичните религии – или като собствено име („Бог“) в монотеистичен контекст. Самата дума има праславянски произход и се използва със същото значение във всички съвременни славянски езици с малки фонетични вариации – „бог“/„bog“ на сърбохърватски, „bog“ на словенски, „bóg“ на полски, „bůh“ на чешки, „boh“ на словашки, „бог“ на руски, украински, беларуски и русински. Праславянската дума „*богъ“ е изглежда е родствена с някои индо-ирански форми – староиндийската bhágas („даряващ“, „господар“), староперсийската baga- и авестийската baɣa („господ“, „бог“), които се извеждат от староиндийското bhájati („дава дял“, „дели“) и авестийското baχšaiti („участва“) във връзка и с гръцкото φαγεῖν („ям“, „поглъщам“). Характерът на връзката между славянските и индо-иранските форми е спорен – някои автори смятат славянската дума за иранска заемка, други предполагат общ произход, а трети дори отхвърлят връзката между тях.[14][15][16]
Бог може да има и собствено име и монотеистичните версии на индуизма, които наблягат върху личността на Бога – сред ранните споменавания на такова име са Кришна-Васудева в „Бхагавата“ или по-късните Вишну и Хари.[23] Името на Бог в зороастризма е Ахура Мазда – от протоиндоевропейското mn̩sdʰeh1 със значение „мъдър“.[24] В сикхизма се използва името Вахегуру, буквално „чудесен учител“ на пенджабски, а в бахайството – Баха, „всеславен“ на арабски.
Триединството е възгледът, че Бог е съставен от Отец, Син (въплътен метафизично във физическия свят от Иисус Христос) и Свети Дух
Монотеистите вярват, че има само един бог, като според някои той е почитан от различните религии под различни имена. Възгледът, че всички теисти всъщност почитат един и същ бог, независимо дали го осъзнават или не, е с особена тежест в бахайството, индуизма[26] и сикхизма.[27]
В основните клонове на християнството доктрината за Светата Троица описва Бог като един Бог с три божествени лица, всяко от които е самият Бог – Бог Отец, Бог Син (Иисус Христос) и Свети Дух. Съчетаването на концепцията за три лица на Бог с монотеизма и въпросът за отношението между трите лица стават предмет на ожесточени богословски спорове, особено през първите столетия от съществуването на християнството, които довежда до обособяването на някои от основните християнски деноминации.
В исляма една от най-важните концепции е „таухид“, със значение „единственост“ – Бог е описан в Корана като: „Той е Аллах Единствения, Аллах, Целта [на всички въжделения]! Нито е раждал, нито е роден, и няма равен Нему.“[28] Мюсюлманите отхвърлят християнската доктрина за Светата Троица и божествеността на Христос, смятайки я за сравнима с политеизъм. В исляма Бог е трансцендентен и не наподобява по никакъв начин никое от своите творения. Затова мюсюлманите не почитат икони и не трябва да визуализират Бог.[29]
Наред с монотеизма, понятието за Бог може да е приложимо и към примотеизма – доктрина, при което се почита единствен Бог, макар да се приема съществуването или възможното съществуване на други божества.[30]
Теизмът е възгледът, че Бог съществува реално, обективно и независимо от човешкото съзнание, че Бог създава и поддържа всичко, че Бог е всемогъщ и вечен и че Бог е личност и взаимодейства с Вселената, например чрез религиозните изживявания или молитвите на хората.[31] Според теизма Бог е едновременно трансцендентен и иманентен, като по този начин той е безкраен, но същевременно по някакъв начин присъстващ в света.[32] Не всички теисти поддържат всеки от изброените възгледи, но обикновено те подкрепят повечето от тях.[31] В католическото богословие Бог е безкрайно прост и не е неволно подвластен на времето. Според повечето теисти Бог е всемогъщ, всезнаещ и добронамерен, макар че този възглед води до проблема за отговорността на Бог за злото и страданието в света. Някои теисти приписват на Бог съзнателно или преднамерено самоограничение на всеможъществото, всезнанието или добронамереността. Обратно, според отворения теизъм самата природа на времето предполага, че всезнанието на Бог не означава, че той може да предвижда бъдещето.
„Бог благославя седмия ден“, акварел на Уилям Блейк от 1805 година
За разлика от теизма, деизмът смята Бог за изцяло трансцендентен – той съществува, но не се намесва в света отвъд необходимото за неговото сътворение.[32] Според този възглед Бог не е антропоморфен и нито отговаря на молитви, нито създава чудеса. Обичайна за деизма е представата, че Бог не се интересува от човечеството и дори може да не осъзнава съществуването му.
Пандеизмът съчетава възгледи на деизма и пантеизма.[12][34][35] От гледна точка на деизма пандеизмът обяснява защо Бог създава Вселената и след това я изоставя, а от гледна точка на пантеизма – произхода и предназначението на Вселената.[36][37]
Други концепции
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Дистеизмът, който е свързан с теодицеята, е форма не теизъм, която разрешава проблема за злото, приемайки, че Бог или не е изцяло добър, или е изцяло злонамерен. Пример за този възглед е героят на Фьодор Достоевски от „Братя Карамазови“ Иван Карамазов, който отхвърля Бог за това, че позволява страданието на деца.[38]
Съществуване на Бога
Детайл от стенописите на Микеланджело в Сикстинската капела – Създаването на Слънцето и Луната (ок. 1512). Това е известен пример за изображение на Бог Отец в Западното изкуство.
През вековете мнозина философи, богослови и други мислители са се опитвали да докажат съществуването или липсата на Бог. Налице са множество философски проблеми, отнасящи се до съществуването на Бога. Някои дефиниции са неточно определени и двусмислени, а други могат да бъдат дори противоречиви. Аргументите за съществуването на Бог са най-често от метафизичен, емпиричен, индуктивен или субективен тип. Някои доказателства се основават на нерешени въпроси в теорията за еволюцията или върху реда и сложността на заобикалящия ни свят. Доводите срещу съществуването на Бога по принцип са емпирични, дедуктивни и индуктивни. Различните мислители стигат до различни изводи, и се разделят по два фактора – вяра (теизъм) и знание (гностицизъм):
Знам, че има Бог (гностичен теизъм).
Вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен теизъм).
Не вярвам в Бог, но не мога да знам със сигурност дали съществува (агностичен атеизъм).
Знам, че няма Бог (гностичен атеизъм).
От всички социални сфери, гностичните варианти се смятат за най-ирационални, поради липсата на доказателства, подкрепящи вярвата – или липсата на такава – от там „знанието“ не може да бъде основано.
Според мнозина богослови, съществуването на Бога не може да бъде доказано с методите на науката. Те твърдят, че науката и религията не са и не могат да бъдат в противоречие, тъй като техните области не се припокриват.
Някои средновековни философи излагат аргументи за съществуването на Бога,[4] с цел да се борят с противоречията на атрибутите, приписвани на Бога. Например Божието всезнание предполага, че Бог знае как ще постъпят онези, които са надарени със свободната воля. Ако той знае това, тяхната свобода би била илюзорна; а ако не знае това, то той не е всезнаещ.[40] Подобни проблеми възникват и от твърдението, че Бог е източник на всяко морално задължение. Ако нищо не е правилно или грешно без Божиите заповеди, то тези заповеди са произволни. Ако те се основават на фундаментални принципи, които и Бог не би могъл да промени, то той не е всемогъщ. [41]
През 2000 г. приблизително 53% от населението на света се причислява към една от трите авраамически религии (33% християни, 20% мюсюлмани, <1% юдеи), 6% — към будизма, 13% — към индуизма, 6% — към традиционната китайска религия, 7% – към други религии, а 15% са атеисти. Повечето от тези религии съдържат вяра в един или повече богове.[42]
Beekes, Robert S. P. Etymological Dictionary of Greek (Leiden Indo-European Etymological Dictionary Series; 10), volume I. Leiden, Boston, Brill, 2010. ISBN 9789004174207. (на английски)
Bordwell, David. Catechism of the Catholic Church. Continuum International Publishing, 2002. ISBN 978-0-86012-324-8. (на английски)
Boyce, Mary. Ahura Mazdā // Encyclopaedia Iranica. New York, Routledge & Kegan Paul, 1983. p. 684 – 687. (на английски)
Bradley, Paul. This Strange Eventful History: A Philosophy of Meaning. 2011. ISBN 978-0-87586-876-9. p. 156. (на английски)
Culp, John. Panentheism // Stanford Encyclopedia of Philosophy. Stanford University, 2017. Посетен на 2020-03-15. (на английски)
Dawe, Alan H. The God Franchise: A Theory of Everything. 2011. ISBN 978-0-473-20114-2. (на английски)
Dostoyevsky, Fyodor. The Brothers Karamazov // gutenberg.org. The Project Gutenberg, 2016. Архивиран от оригинала на 2020-12-19. Посетен на 2020-03-15. (на английски)
Duggal, Kartar Singh. Philosophy and Faith of Sikhism. Blackwell's, 1988. (на английски)
Froese, Paul et al. Does God Matter? A Social-Science Critique // Harvard Divinity Bulletin 32. Fall–Winter 2004. (на английски)
Fuller, Allan R. Thought: The Only Reality. 2010. ISBN 978-1-60844-590-5. (на английски)
Harper, Douglas. Zeus // etymonline.com. etymonline.com, 2020a. Посетен на 2020-02-29. (на английски)
Harper, Douglas. god (n.) // etymonline.com. etymonline.com, 2020b. Посетен на 2020-02-29. (на английски)
Hastings, James. Encyclopedia of Religion and Ethics, Volume 4. Whitefish, Kessinger Publishing, 2003. ISBN 9780766136731. (на английски)
Hick, John et al. Christianity and Other Religions. 1980. (на английски)
Lichtheim, Miriam (ed.). Ancient Egyptian Literature, Volume II: The New Kingdom. University of California Press, 2006. ISBN 9780520248434. (на английски)
McDaniel, June. A Modern Hindu Monotheism: Indonesian Hindus as ‘People of the Book’ // The Journal of Hindu Studies. 2013. DOI:10.1093/jhs/hit030. (на английски)
Sri Guru Granth Sahib // srigranth.org. Sri Granth, 2011. Посетен на 2011-06-30. (на английски)
Swinburne, Richard. God // Honderich, Ted (ed.). The Oxford Companion to Philosophy. Oxford & New York, Oxford University Press, 1995. ISBN 978-0198661320. (на английски)
Toner, Patrick. Etymology of the Word „God“ // The Catholic Encyclopedia. New Advent, 2020. Посетен на 2020-02-29. (на английски)
.JPG)
