Проблем за злото е въпросът как да се съгласува съществуването на зло и страдания с учението за всемогъщ, добронамерен и вездесъщ Бог.[1][2] Най-доброто известно излагане на проблема се приписва на древногръцкия философ Епикур, популяризиран от Дейвид Хюм.
Освен във философия на религията проблемът за злото е важен и в теологията и етиката. Дискусии за злото и свързаните с него проблеми съществуват и в други философски области като секуларна етика,[3][4][5] и еволюционна етика.[6][7] Най-често обаче проблемът за злото се поставя в теологичен контекст.[1][2]
Решаването на проблема за злото традиционно се води от позициите на теодицея. Основните подходи за решение на проблема са три: опровержение, оправдание и теодицея.
Често проблемът за злото се формулира по два начина: логически проблем за злото и доказателствен проблем за злото. Логическата формулировка се опитва да докаже логическата невъзможност за съвместно съществуване на Бог и зло[1], докато втората формулировка приема, че съществуването на зло по света е несъвместима с догмата за всезнаещ, всемогъщ и изцяло добронамерен Бог. Проблемът за злото често се разпростира извън човечеството, върху другите живи същества, като включва страданията на животните от природното зло и жестокостта на човека към животните.
Източници
- ↑ а б в The Stanford Encyclopedia of Philosophy, "The Problem of Evil", Michael Tooley
- ↑ а б The Internet Encyclopedia of Philosophy, "The Evidential Problem of Evil", Nick Trakakis
- ↑ Nicholas J. Rengger, Moral Evil and International Relations, in SAIS Review 25:1, Winter/Spring 2005, pp. 3 – 16
- ↑ Peter Kivy, Melville's Billy and the Secular Problem of Evil: the Worm in the Bud, in The Monist (1980), 63
- ↑ Kekes, John. Facing Evil. Princeton, Princeton UP, 1990. ISBN 978-0-691-07370-5.
- ↑ Timothy Anders, The Evolution of Evil (2000)
- ↑ Encyclopedia of Ethics. Routledge, 2013. ISBN 978-1-135-35096-3. с. 147 – 49.