Йоан Кръстител (старобългарски: Іѡаннъ Крестѧи, старогръцки: Ἰωάννης ὁ βαπτίζων), известен и като Йоан Предтеча, е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказва пришествието на Месията (Христа).
Отшелник в пустинята. След това извършва ритуал на водно кръщение, във водите на река Йордан, на големи множества хора.
В исляма Йоан Кръстител е сред пророците, като обикновено е наричан с арабската форма на името му Яхия.
Биография
Йоан Кръстител се ражда половин година преди Иисус Христос. Син е на свещеник на име Закария – от рода на Аарон и на жена му, праведната Елизавета – от рода Давидов. Както разказва Евангелист Лука, архангел Гавраил се явява на баща му в Йерусалимския храм и възвестява зачеването на сина му, след като води дългогодишен благочестив живот до преклонна старост, но е лишен от утехата да има дете. Така най-накрая в семейството се ражда син, измолен с горещи молитви. Йоан избягва участта на младенците, избити във Витлеем и околностите му, в опита на цар Ирод Велики да ликвидира Исус, скоро след раждането му и впоследствие, когато е на около 29 години, Йоан изнася своите проповеди за скорошното му идване; вероятно след около година е убит, по заповед на тетрарха на ГалилеяИрод Антипа.
По Евангелието
Според Евангелието Йоан води аскетичен живот по бреговете на река Йордан, носи груби одежди от камилска вълна и се храни с див мед и акриди (скакалци)[1] (Мк.1:6) След като навършва 30 години, започва да проповядва. Той извършва обичайното за юдаизма ритуално измиване миква, придавайки му нов духовен смисъл и придобива голяма популярност сред жителите на Йерусалим от всички социални класи.[2] Сред кръстените от него е и Иисус Христос (Богоявление), за което самият той настоява, макар Йоан да не се счита достоен за това и да обяснява, че би трябвало да си разменят ролите.
По-късно Йоан Кръстител попада в затвора на пребиваващия в Йерусалим цар Ирод Антипа, тикнат там за критиките, които му отправя по повод неблагочестивата му връзка с Иродиада - която е била женена на неговия роден брат Филип. На рождения си ден Ирод дава пиршество и дъщерята на Иродиада – Саломе, танцува за него и той е толкова впечатлен, че ѝ се заклева, че ще ѝ даде каквото поиска. Саломе пита майка си какво да пожелае, а тя ѝ отговаряː „Главата на Йоана Кръстителя“. Ирод дава заповед да отрежат главата на Йоан и да й я донесат на тепсия.
Иродиада нарежда да не погребват главата на Йоан Кръстител заедно с тялото, тъй като се страхува от възкресението на страшния пророк. Затова я заравят на тайно и неизвестно място дълбоко в земята, обаче нейната придворна Йоана, жената на Хуза, не може да търпи главата на един Божи човек да остане на това безвестно място и тайно я откопава, отнася я в Йерусалим, където я погребва на Елеонския хълм, известен и като Елеонската гора. Когато цар Ирод Антипа, който остава в неведение за тези неща, научава вестите за чудесата на Иисус, той реагира така:
„
Това е Йоан, когото аз обезглавих. Той е възкръснал от мъртвите.[3]
“
Пророк в исляма
Йоан, наричан Яхия (на арабски: يحيى), е сред пророците в исляма. В ислямската традиция той е пророкът, който помага на пророка Иса, както Харун (Аарон) помага на Муса (Мойсей). Яхия е свързван с неговото въздържание и аскетизъм.
12 – 15. „О, Яхя, твърдо се придържай към Писанието!“ И дадохме му Ние мъдростта още като дете, и състрадание от Нас, и чистота. И бе богобоязлив, и нежен с родителите си. И не бе насилник, непокорник. Мир нему в деня, когато бе роден и в деня, когато ще умре, и в Деня, когато ще бъде възкресен!— преводЦветан Теофанов, I изд.
”
Мощи на светеца
Твърди се, че по-късно един богат човек, след като се покръства, се обрича на бедност и се замонашава, с името Инокентий, избирайки за място на килията си, това, на което е погребана главата на Йоан Кръстител и я намира, поставена в един съд, докато копае за основи на постройката. По тайнствен начин му е явено, че е на Предтечата. По Божията промисъл тази чудотворна глава се предава, от ръка на ръка, до времето, когато в Константинопол властва вдовицата на император Теофил Теодора. – майка на император Михаил III. Пренасянето на главата в столицата на Византия се приписва, освен на нея, също и на патриарх Игнатий. Според други източници главата на Йоан Кръстител е погребана в църква, основана от царица Елена (майка на Константин Велики) по време на поклонението ѝ по Светите земи и носеща неговото име. Църквата „Св. Йоан Кръстител“ в Дамаск просъществува до 635 г., когато мюсюлманите завземат града и я превръщат в джамия, известна днес като Омаядската джамия или Голямата джамия. Тя е сред най-големите в света, а в нея и до днес (20.-21. век) се съхранява глава, за която се смята, че е на Йоан Кръстител - открита при археологически разкопки. През 2001 г. папа Йоан-Павел II посещава Дамаск и Омаядската джамия и се покланя на мощите му. Така става първият папа, влязъл в джамия.
В специалния отдел на музея Топкапъ сарай (дворец на османските владетели) в Истанбул са изложени и няколко от най-свещените за мюсюлмани, християни и юдеи реликви. Сред тях, освен вещите на пророка Мохамед, са също: стъпка на пророка Моисей, жезълът на същия велик пророк и обкована в злато и сребро ръка на свети Йоан Предтеча.
Повечето от мощите на светеца най-вероятно се съхраняват в Александрия, където още средновековни източници посочват, че тялото почива. Намереният скелет на мъж с липсваща глава, датиран към 1 в., потвърждава, доколкото е възможно, това твърдение.
На 28 юли 2010 година в България при археологическите проучвания на средновековния манастир „Свети Йоан Кръстител“ на остров Свети Иван, близо до Созопол, в основите на най-старата му църква, построена в края на IV – началото на V век, при разчистването на основата на олтарната маса на дълбочина 0,6 m под пода ,професор Казимир Попконстантинов откри мраморен реликварий (мощехранителница) с форма на малък саркофаг, дълъг 18 cm и висок 14 cm. Реликварият от алабастър съдържа части от ръка, лицева част и зъб. Появяват се съобщения в медиите и репортажи, че според някои български учени откритите мощи принадлежат на Свети Йоан Предтеча и са донесени в Созопол в 4 век от Константинопол.[4][5] През юни 2012 година екип на професорите Том Хигам от Оксфордския университет и Ханес Шрьодер от Университета в Копенхаген публикуват ДНК-анализ, според който всички намерени частици са на един и същ човек, който е живял в Близкия изток в началото на 1 век след Хр. Мощите се съхраняват в созополската църква „Свети свети Кирил и Методий“.[6]
Именици
На Ивановденимен ден имат всички, които носят имената Иван, Иво, Йоан, Йоана, Йоанна, Иванка, Ивана, Ива, Ивайло, Ваньо, Ванчо, Ивелин, Ивелина, Калоян, Йонко, Жана, Яна, Ян, Ивона и др.