Амадей Савойски-Ахая (* 1363, † 1402), второроден син на предишния, господар на Пиемонт (1367 – 1402), титулярен княз на Ахая
Лудвиг Савойски-Ахая (* 1364/1366, † 1418), брат на предишния, господар на Пиемонт (1402 – 1418), титулярен княз на Ахая.
Единственото дете на Лудвиг Савойски-Ахая – извънбрачният му припознат син Лудвиг (* 1390, † 1459), поставя началото на линията Савоя-Ракониджи под името Лудвиг I Савойски-Ракониджи, просъществувала до 1605 г.[1] Той е господар (сеньор) на Панкалиери (от 1407 г.), Ракониджи и Милябруна (от 23 февруари 1414 г.), Кастелрайнеро и Кавур (от 1417 г.).
Пруз 1418 г. извънбрачният син на Жак Савойски-Ахая – Антонио, нар. „Ди Мореа“ поставя началото на морганатичната линия Савоя-Буска, просъществувала до 1477 г.
Автономията на Филип I Савойски-Ахая в Пиемонт е силно ограничена от чичо му граф Амадей V Савойски и той се надява с такъв брак да получи по-голям престиж. Противно на очакванията обаче той успява да покори единствено Коринт и Патра. Обезверен, Филип I се връща в Пиемонт заедно със съпругата си Изабела и дъщеря им Маргарита. Двете жени са били държани в плен от Шарл II Анжуйски, за да коригира онова, което счита за узурпация на титлата на Ахая[2] и заради разногласията между Савоя и Шарл в Южен Пиемонт. През 1307 г. Филип е принуден да отстъпи титлата и в замяна на това Шарл II му дава Графство Алба.
През 1305 г., вследствие на борбите за наследяване на престола на Маркграфство Монферат след смъртта на Джовани I, Томас Савойски-Ахая се опитва да разшири предходните си владения в Пиемонт, разположени около Пинероло, които са значителни и още преди номинирането му за владетел на Ахая. Основните му цели са Асти, Киери и Ивреа.
Политика на Жак Савойски-Ахая
През 1314 г. и Фосано става част от територията на Савоя-Ахая, превръщайки се в негова втора столица. Филип желае при смъртта си да бъде наследен от сина си Жак Савойски-Ахая. Филип умира през 1334 г., но Жак всъщност управлява едва от 1340 г.
Обявявайки война на Палеолозите, Жак окупира Ивреа, с което предизвиква гнева на Амадей VI Савойски, който обсажда Фосано през 1359 г. През 1360 г. Жак е обявен за предател и е взет в плен, като успява да получи свобода си само срещу огромен откуп.
Край: Амадей и Лудвиг Савойски-Ахая
Амадей Савойски-Ахая е второродният син на Жак Савойски-Ахая и става негов наследник, след като по-големият му брат Филип Савойски-Ахая е лишен от наследство от баща им.
↑Cognasso, Francesco. I Savoia. Corbaccio, 2020. с. 213. (на италиански)
↑Анжуйците в Неапол са носители на титлата, откакто Шарл I Анжуйски получава акт за подчинение от Жофроа II дьо Вилардуен поради нуждата на последния от силна военна подкрепа срещу Византийската империя. Следва женитба на дъщеря му Изабела дьо Вилардуен със сина на Шарл I – Филип Анжуйски, който по този начин става княз на Ахая. Синът на Шарл I – Шарл II Анжуйски укорява Филип Савойски за прекалено авторитарното му поведение в княжеството, което предизвика бунта първо на бароните, а след това и на претоварените с данъци селяни. Той обвинява също и Изабела дьо Вилардуен, че не е поискала съгласието му за втория ѝ брак с Филип I Савойски, както е била вече обещала, за да си върне собствеността върху Ахейското княжество след смъртта на съпруга ѝ Филип Анжуйски.