Лудвиг I Савойски-Ракониджи

Вижте пояснителната страница за други личности с името Лудвиг Савойски.
Лудвиг I Савойски-Ракониджи
Lodovico I di Savoia-Racconigi
I. господар на Панкалиери, Ракониджи и Милябруна, Кастелрайнеро и Кавур
II. маркиз на Ракониджи
Роден
ок. 1390
Починал
1459 г. (69 г.)
РелигияКатолицизъм
Управление
ПериодI. 1407 – 1443
II. 1443 – 1465
Предшественикродоначалник
НаследникФранциск Савойски-Ракониджи
Отличиярицар на Върховния орден на Пресветото Благовещение
Герб
Семейство
РодСавоя-Ахая, Савоя-Ракониджи
БащаЛудвиг Савойски-Ахая
Братя/сестриПриродениː
Адзано Дзакария
СъпругаАлиса дьо Монбел
ДецаФранциск Савойски-Ракониджи
Мария Савойска-Ракониджи
Лудвиг Савойски-Ракониджи
Алиса Савойска-Ракониджи
Барбара Савойска-Ракониджи
Лучия Савойска-Ракониджи

Лудвиг I Савойски-Ракониджи, с прозвище „Извънбрачни Ахейски“ (на италиански: Lodovico I di Savoia-Racconigi, il bastardo di Acaia; * ок. 1390, Неапол, Неаполитанско кралство, † 1459[1]) е родоначалник на кадетската линия на Савойската династия с име Савоя-Ракониджи. Той е господар (сеньор) на Панкалиери (от 1407 г.), Ракониджи и Милябруна (от 23 февруари 1414 г.), Кастелрайнеро и Кавур (от 1417 г.), рицар на Върховния орден на Пресветото Благовещение (от 13 февруари 1434 г.), херцогски маршал (1454 г.).[1][2]

Произход

Лудвиг е извънбрачен син на Лудвиг Савойски-Ахая (* 1364 † 1418[3] ), господар на Пиемонт и титулярен княз на Ахая, и на неаполитанска благородничка.[4] Вероятно е роден през 1390 г., но баща му го признава едва през 1407 г. поради липсата на законни наследници.

Има един вероятен полубрат, роден от извънбрачна връзка на баща му.

Биография

На 12 август 1413 или 1416 г. баща му Лудвиг дава като апанаж на него и на неговите бъдещи синове и дъщери (законородени или не) замъците, местата, юрисдикциите, имотите и феодалните приходи от Панкалиери, Озазио, Кастелрайнеро[5], Ракониджи и Милябруна[6][7] Инвеститурата е потвърдена от савойския херцог Амадей VIII Савойски на 12 юни 1430 г.[1][7]

Военен в служба на херцог Амадей VIII Савойски, Лудвиг I участва във военните конфликти, водени от херцога, и през 1422 г. пленява Бонифаций, маркграф на Чева. По-късно предприема няколко дипломатически мисии от името на Савойските херцози.

През 1434 г. е номиниран за кавалер на Върховния орден на Пресветото Благовещение.[8]

В памет на неговата служба в полза на Савойските херцози той е назначен за Маршал на Савоя през 1436 г., оставайки на този пост до 1455 г.[9]

Умира през 1459 г. след интензивен живот на заемане на висши административни постове.

Актът на инвеститурата му се съхранява в Общинския архив на град Ракониджи, Северна Италия, в кат. IV, сноп 116, папка 6 (categoria IV, mazzo 116, fascicolo 6).[10]

Брак и потомство

∞ 3 ноември 1412 за Алис дьо Монбел († 1454/1464), дъщеря на Гиг дьо Монбел, господар на Антръмон и на Монбел, и на втората му съпруга Катерина дьо Мобек.[2][11] Според френския историк Самюел Гишенон те имат двама сина и една дъщеря,[11] а според уеб страницата Foundation of Medieval Genealogy имат двама сина и четири дъщери:[2]

  • Франциск Савойски-Ракониджи († пр. 1 януари 1503), наследник на Лудвиг,[11] господар на Ракониджи и на Милябруна с ½ Панкалиери и Кастелрайнеро (херцогски дар от 27 март 1461 г.), губернатор на Верчели (1465/1467);[1] ∞ за Катерина дьо Сесел, дъщеря на Йоан дьо Сесел, господар на Баря и на Ла Рошет,[12] маршал на Савоя, и на първата му съпруга Маргарита дьо ла Шамбър от виконтите на Мориен; имат двама сина и една дъщеря; има и един извънбрачен син;[13]
  • Мария Савойска-Ракониджи[11] († 1471[1] или сл. 1477,[2] погребана в Ла Рошет), ∞ 12 октомври 1449 (договор) за Аймон дьо Сесел д'Е († 1466[1] или ок. края на 1470/нач. на 1471, погребан в Ла Рошет[2]), виконт на Мориен, граф на Ла Шамбър[14] (15 август 1466), син на Жан дьо Сесел, господар на Баря и на Ла Рошет,[12] маршал на Савоя, и на първата му съпруга Маргарита дьо ла Шамбър; имат един син и една дъщеря;[15]
  • Лудвиг Савойски-Ракониджи († пр. 1503), господар на Озазио, Кавур и Кастелрайнеро,[11] ∞ 1493 за Франческа ди Салуцо, дъщеря на Угонино ди Салуцо, господар на Карде, губернатор на Пинероло, и на съпругата му Маргарита дьо ла Палю; имат трима сина;[1][2]
  • Алисия Савойска-Ракониджи († сл. 11 януари 1464), ∞ 8 март 1460 (договор) за маркиз Иноченцо Фиески († 1492), господар на Масерано и син на Лодовико Фиески, граф на Лаваня[2]
  • Барбара Савойска-Ракониджи († сл. 1464), ∞ за Галеацо ди Салуцо от маркграфовете на Салуцо, съгосподар на Мулацано и Фариляно;[1][2]
  • Лучия Савойска-Ракониджи (неизв.), ∞ за Конрено Роеро д'Асти,[1] господар на Калосо.[2]

Вижте също

Източници

  • ((it)) Francesco Cognasso, I Savoia, ed. Corbaccio, Torino, 2002, ISBN 88-7972-135-6
  • ((it)) R. P. Martinez, Guida al Castello di Racconigi, Paravia, Torino, 1997
  • ((fr)) Samuel Guichenon, Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques, Livre 1-2, Livre 3, 1660
  • ((en)) Charles Cawley, Signori di Racconigi, на уеб страница Foundation of Medieval Genealogy

Бележки

  1. ↑ а б в г д е ж з и Sardimpex.com. Savoia // Посетен на 2 януари 2021. (на италиански)[неработеща препратка]
  2. ↑ а б в г д е ж з и Charles Cawley. Signori di Racconigi // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 2 януари 2021. (на английски)
  3. ↑ LOUIS de Savoie // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 2 януари 2021. (на английски)
  4. ↑ Samuel Guichenon,Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres, fondations de monastères, manuscrits, anciens monuments, histoires et autres preuves authentiques (). chez Jean-Michel Briolo, 1660. с. 346 (Livre I). Посетен на 22.7.2020.
  5. ↑ Кастелрайниеро е подселище на днешните села Панкалиери и Ломбриаско в Северна Италия
  6. ↑ Милябруна е подселище на днешния град Ракониджи в Северна Италия
  7. ↑ а б Paolo Libra. Genealogia dei Signori di Racconigi // Comune di Pancalieri. Посетен на 22.7.2020. (на италиански)
  8. ↑ Chevaliers de l'ordre du Collier de Savoie, dit de l'Annonciade, appartenant au duché de Savoie, de 1362 à 1860. Grenoble, Impr. de E. Allier, 1878. с. 12.
  9. ↑ Guido Castelnuovo, «Les maréchaux en Savoie au bas Moyen Age», in La société savoyarde et la guerre. Huit siècles d'histoire, XIIIe – XXe siècles, XXXVIe Congrès des Sociétés Savantes de Savoie, Chambéry, Société savoisienne d'histoire et d'archéologie, 1997, Mémoires et Documents, p.91-99, (lire en ligne).
  10. ↑ Paolo Libra. Genealogia dei Signori di Racconigi // Comune di Pancalieri. Посетен на 29 септември 2020. (на италиански)
  11. ↑ а б в г д Guichenon, Samuel. Histoire généalogique de la royale maison de Savoie, justifiée par titres .... Т. 3. 1660. p. 253. (на френски)
  12. ↑ а б Баря (Barjat) – ? и Ла Рошет (La Rochette) – градче в деп. Савоа, регион Оверн-Рона-Алпи в дн. Франция.
  13. ↑ Charles Cawley. Francesco di Savoia // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 22.7.2020. (на английски)
  14. ↑ Ла Шамбър (La Chambre) е село/градче в деп. Савоа, регион Оверн-Рона-Алпи в дн. Франция.
  15. ↑ Vicomtes de Maurienne, comtes de la Chambre (Seyssel-Aix) // Foundation of Medieval Genealogy. Посетен на 22.7.2020.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ludovico I di Savoia-Racconigi и страницата Louis de Savoie-Raconis в Уикипедия на италиански и френски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

     Портал „Италия“         Портал „Италия“          Портал „Биографии“         Портал „Биографии“