Титлата „Господар (сеньор) на Пиемонт“ се появява през 1178 г., когато клон на Савойската династия получава като апанаж териториите на Пиемонт. През следващите векове господството над Пиемонт принадлежи на клон на Савойската династия, титуляри и на Ахейското княжество, които трябва да се считат за принцове в същинския смисъл на думата, но единствено на територията на това княжество, а не на цял Пиемонт.
Независимото Ахейско княжество и клонът Савоя-Ахая престава да съществува през 1418 г. с Лудвиг Савойски-Ахая, който умира без наследници, а земите му са включени във владенията на Савоя.
През 1424 г. херцог Амадей VIII Савойски създава Княжество Пиемонт,[1] предоставяйки го като апанаж на син си Амадей Савойски, така че титлата „Принц на Пиемонт“ до 1861 г. е прерогатив на първородния син на херцога – бъдещия крал. Княжеството обхваща отсамалпийските графства на Савоя и тези на клона Савоя-Ахая.[2] Херцогът освен това вкарва в Савойския герб синята ивица – отличителен символ на наследниците на трона, първоначално херцогски, а след това кралски.[3]
Когато Савойските владетели стават управляващият дом на Италия, Виктор Емануил II постановява за следващите наследници на трона да се редуват титлите „Принц на Пиемонт“ и „Принц на Неапол“ – титла, създадена с цел да се усили усещането за национално единство. На практика когато Принцът на Пиемонт стане крал, синът му поема титлата „Принц на Неапол“, а внукът му – титлата „Принц на Пиемонт“, продължавайки по този начин редуването в рода.
((it)) Alessandro Barbero, Il Ducato di Savoia, Edizioni Laterza, Bari-Roma, 2002
((it)) Cognasso, I Savoia, Edizioni Dell'Oglio, 1971
((it)) Luigi Dario Felician. Turin ligera, Torino 2011, lulu.com
Бележки
↑Със смъртта през 1418 г. на господаря на Пиемонт Лудвиг Савойски-Ахая изчезва и клонът Савоя-Ахая. Титлата „Господар (синьор) на Пиемонт“ е взета от Амадей VIII Савойски, който издига господарството в княжество, приемайки титлата „Принц на Пиемонт“.