Ново село (на македонска литературна норма: Ново Село; на албански: Novo Sella) е село в Северна Македония, община Кичево.
География
Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Челоица.
История
В XIX век Ново село е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Ново село (Novo-sélo) е посочено като село с 28 домакинства с 62 жители мюсюлмани и 36 българи.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ново село живеят 110 българи християни и 75 арнаути мохамедани.[2]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ново село е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 32 къщи.[3]
Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ново село има 8 сръбски къщи.[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ново село има 120 българи екзархисти.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Света Богородица“ е градена в началото на ХХ век и не е осветена.[6]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ново село като смесено българо-албанско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 143 жители.[8]
От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.
Бележки
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007
