PROFILPELAJAR.COM

Белица
Белица
	Белица Белица
— село —
	Общ изглед
	Белица
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Кичево
Географска област	Долна Копачка
Надм. височина	792 m
Население	103 души (2002)
Пощенски код	6255
МПС код	ОН
	Белица в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

Белица (изписване до 1945 година: Бѣлица, на македонска литературна норма: Белица) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География

Селото е разположено в областта Долна Копачка на едноименната река Белица. Разположено е на 17 km южно от Кичево, на надморска височина от 743 до 773 m.^[1]

История

В XIX век Белица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Георги“ е от 1867 година. „Свети Александър“ е градена върху по стар храм в средата на XIX век.^[1]^[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Белица (Bélitza) е посочено като село с 60 домакинства с 240 жители българи.^[3] Селото е посочено и втори път като Белица (Biélitza) с 9 домакинства и 38 жители българи.^[4]

Гьорче Петров („Материали по изучаванието на Македония“) пише в 1896 година за Бeлица, че е българско село, разположено в склоновете на Беличката планина. Според него:

„

Мястото му е планинско и непроизводително; по дола на едноименната река става малко мумурузка, а по околните стръмнини става малко ръж. Недостатъкът от земеделието се допълва с големите сгодности на ближната планина за развито скотовъдство и дърводелство и жителите се прехранвали. Обаче от 10 години насам, когато скотовъдството отпадна поради силно развитото разбойничество, беличани захванаха да ходят по гурбет, най-много във Влашко, дето стават фурнаджии. От селото се изнася: масло, дъски за самари, ясенови корубки за боядисванье и др. т.^[5]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бѣлица живеят 750 българи-християни.^[6] Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година Бѣлица има 50 български къщи.^[7]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Белица е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак със 100 къщи.^[8]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 824 българи екзархисти и функционира българско училище.^[9]

През август 1907 година, връщайки се от конгреса на Битолския революционен окръг на ВМОРО в Пространската планина, на който е избран за окръжен ревизор на четите, Иван Наумов Алябака става свидетел на отвличането от арнаути на една девойка от село Белица. Притичва се на помощ и от обикновена схватка с разбойници, се завързва сражение с набързо дошлия турски аскер, в което Алябака е убит. Селяните от Белица го погребват в олтара на местната църква.

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Белица:^[10]

Домакинства	Гурбетчии	Грамотни			Неграмотни
Домакинства	Гурбетчии	мъже	жени	общо	мъже	жени	общо
120	110	217	49	266	153	240	393

При избухването на Балканската война двадесет и осем души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[11] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

В 1945 година селото има 200 домакинства и близо 1000 жители. Населението масово се изселва в Кичево, Демир Хисар, Битоля, Скопие, како и во Швеция, Австралия, САЩ и Канада. В средата на седемдесетте години е затворено училището „Стоймир Пантилески“.^[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 103 жители.^[12]

Националност	Всичко
македонци	102
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	1

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности

Родени в Белица

Вангелко Лозаноски, писател
Данаил Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Андреев^[13]
Димо Соколов, български революционер
Иван Аврамов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, млекар, ІІІ отделение, Нестроева рота на 10 прилепска дружина^[14]
Иван Марков, български революционер от ВМОРО^[15]
Иванчо Кичевеца, български революционер, деец на ВМОРО, станал по-късно предател
Йонче Стоянов Момиров, български революционер от ВМОРО^[15]
Йордан Корунов, български революционер от ВМОРО^[16]
Йосиф Велянов, български революционер от ВМОРО^[17]
Карамфил (Карафил) Алексов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, 2 рота на 4 битолска дружина, убит при Шаркьой на 30 ноември 1912 година^[18]
Лазар (? – 1905), български революционер
Мицко Костев Момиров, български революционер от ВМОРО^[15]
Петър Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Никола Георгиев Топчията^[19]
Сило Митрев, български революционер от ВМОРО, четник на Иван Наумов Алябака^[20]
Симо Трайков, деец на ВМОРО, заловен в 1903 година, измъчван и убит с щик в Солун^[21]
Софроний Мургов, български революционер от ВМОРО^[15]

Починали в Белица

Иван Наумов Алябака (1870 – 1907), български революционер
Петко Кънев (1884 – 1907), български революционер

Свързани с Белица

Влатко Лозаноски – Лозано (р. 1985), певец, по потекло от Белица
Методия Колоски, общественик, по потекло от Белица

Бележки

↑ ^а ^б ^в Белица // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-16. Посетен на 15 ноември 2018.
↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.
↑ Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 482.
↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
↑ Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.
↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.
↑ ^а ^б ^в ^г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32
↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53
↑ Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 12.

[Мој_Роден_Крај-1] а ^б ^в Белица // Мој Роден Крај. Архивиран от оригинала на 2018-11-16. Посетен на 15 ноември 2018.

[Дебарско-кичевска_епархија-2] Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.

[3] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.

[4] Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 94 – 95.

[5] Материали по изучаванието на Македония. София, Печатница Вълковъ, 1896. с. 482.

[6] Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.

[Майски_18-7] Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 18.

[8] Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)

[9] Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)

[10] Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.

[11] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.

[12] Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 20 септември 2007

[13] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.36

[14] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 12.

[:1-15] а ^б ^в ^г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.

[16] Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.

[17] Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.

[18] Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 19.

[19] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.32

[20] „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52-53

[21] Розалин, Димитър. Страданията на 323 македонски затворници в Диарбекир, през 1903-1904, Спомени от бившия заточеник Георги Т. Ачков, София, 1923, печ. „Розова долина“, стр. 12.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

PROFILPELAJAR.COM

Белица (община Кичево)

География

История

Личности

Бележки

Read other articles:

Alfredo Ortuño

Механизированные войска Украины

National Security Agency

Balmuccia

Velimir Valenta

Бойлы рыболовные

Lihyan

Da Vinci Code (film)

Trimedoxime bromide

Emmanuel Quarshie

Lucien Romier

2022–23 Scottish Premiership

Dog Day Afternoon

Louis XIII

Puppy Linux

Jeep Grand Cherokee (ZJ)

アンドレ・クラリンド・ドス・サントス

Dan Amrich

Mest (album)

Bhavna Khatri