О̀сломей (на македонска литературна норма : Осломеј ; на албански : Osllomeji ) е село в Северна Македония , част от община Кичево .
Селото е разположено в областта Горно Кичево на река Темница на 8 километра северно от Кичево .
Стенописът над входа на „Света Богородица“, 1921 година В XIX век Осломей е село в Кичевска каза на Османската империя . В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Осмолей (Osmoleï) е посочено като село с 16 домакинства с 44 жители българи .[ 2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) към 1900 година в Осломей живеят 192 българи християни .[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Осломей е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 3 къщи.[ 4]
Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Осломей има 240 българи екзархисти.[ 5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Църквата „Света Богородица“ е изградена в 1921 година. Обновена е в 1986 година и преосветена в 1987 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски . Иконостасът е подарък от Цветан Лазарески и е от 1923 година.[ 6]
Според албанското преброяване от 1942 година в Осломей живеят 148 българи и 81 сърби.[ 7]
Според преброяването от 2002 година селото има 40 жители,[ 8] македонци .[ 1]
От 1996 до 2013 година селото е център на община Осломей .
Родени в Осломей Йоаким Кърчовски (ср. на XVIII век – около 1820), български книжовник, Осломей се смята за най-достоверното му родно мястобългарски опълченец , ІV опълченска дружина, умрял преди 1918 г.[ 9] [ 10]
↑ а б Пописна слика на населените места во Македонија, Попис 2021 // Архивиран от оригинала на 26 февруари 2024. Посетен на 16 май 2024. (на македонска литературна норма) ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 90 – 91. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 256.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 34. (на македонска литературна норма) ↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски) ↑ Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.↑ http://pop-stat.mashke.org/alb-historic/1942-diber-tetove-ethnicrel-loc.htm ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 25 септември 2007 ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства . София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 36.↑ Ристоски и други, Душан. Слободата беше нивниот идеал // Музеј - Западна Македонија во НОВ - Кичево, 1982. с. 98.
