Поема управлението от баща си на 4 февруари 1598 г. когато обществената хазна е празна.[2] Започва с големи реформи. През 1616 г. създава нов ред за земите, полицията, съда и силна войска.
Въпреки враждебното си отношение към Хабсбургите, той приема през 1619 година страната на император Фердинанд II и поставя войската си под предводителството на Йохан Церклас Тили. Последният с помощта на тези 25 000 баварци разбива напълно Фридрих V Пфалц и чехите при Бела планина при Прага на 8 ноември 1620 и завоюва Пфалц. Като награда за това, Максимилиан I получава през 1623 година от императора Горен Пфалц и титлата пфалцски курфюрст. Така Херцогство Бавария става Курфюрство Бавария.[3]
Във Вестфалския мир от 1648 г. курфюрстката му владетелска титла и спечелените територии на Бавария са потвърдени.
Брак с Мария Анна Австрийска
През 1635 г. Максимилиан I и съпругата му Елизабета Рената бягат от страх от опасността от чума в манастир Раншофен при Браунау на Ин, където Елизабета умира на 4 януари. Повече от 40-годишния им брак остава бездетен.
Мария Анна е красива и много умна, говори освен немски и италиански. Нейната зестра са 250 000 гулдена, замъка Васербург и други земи. Бракът е щастлив. Тя помага на съпруга си в управлението и се интересува от политиката на курфюрството. Взема лично участие в заседанията на министерския съвет. Води политическа кореспонденция. Пише си и с брат си и други дворцови чиновници.
Вътрешна политика. Смърт
Максимилиан I разширява Мюнхенската резиденция, като тя се превръща в най-големия и най-импозантния дворец в рамките на империята.[4]
Към края на живота си Максимилиан I се ангажира най-вече с религията. Умира на 27 септември 1651 г. по време на поклонение в Инголщат. Сърцето му е погребано в Алтьотинг, Инголщат. Гробът му се намира в църквата „Св. Михаил“ в Мюнхен.
Крал Лудвиг I му построява красив паметник на кон през 1839 г. на площад „Вителсбахерплац“ в Мюнхен.
Максимилиан Филип Хиронимус (1638 – 1705), херцог на Бавария-Лойхтенберг, ∞ 1668 принцеса Маурита Феброния de La Tour d’Auvergne (1652 – 1706), дъщеря на Фредерик-Морис de La Tour d’Auvergne, duc de Bouillon.