Луис Алварес
Луис Уолтър Алварес (на английски: Luis Walter Alvarez) е американски физик, изобретател и професор, носител на Нобелова награда за физика за 1968 година[1] „за изключителен принос във физиката на елементарните частици, в частност за откритието на голям брой резонанси, станало възможно благодарение на разработената от него техника с използване на водородна мехурчеста камера и оригинален анализ на данните“.
Биография
Роден е на 13 юни 1911 година в Сан Франциско, САЩ, в семейството на лекар. От 1924 учи в политехническата гимназия в родния си град, но през 1926 баща му е назначен в клиника в Рочестър, Минесота. Семейството се премества в Рочестър, където Алварес продължава образованието си. След завършване на гимназия постъпва в Чикагския университет, където получава докторска степен по физика през 1936 година.
Алварес работи главно в областта на физиката на елементарните частици. Неговите изследвания позволяват усъвършенствуването на мехурчестите камери, предназначени за регистриране и изследване на елементарни частици с кратък живот, създавани в ускорителите за частици.
Дейност в други области
Луис Алварес се отличава с многостранни интереси. Така през 1965 г. той оглавява експедиция в Египет, която с помощта на космически лъчи се опитва да изясни дали съществуват още неоткрити (тайни) помещения в пирамидата на Хефрен в Гиза. През 1980 г. той, заедно със сина си Уолтер Алварес, геолог по специалност, предлага метеоритна хипотеза за масовото измиране през късната креда (вж. Кратерът Чиксулуб и измиране на динозаврите). Като основа за тази хипотеза са послужили откритите от тях в морските седименти иридиеви аномалии.
Освен всичко друго Алварес предлага оригинална теория за убийството на Джон Кенеди[2].
Умира на 1 септември 1988 година в Бъркли на 77-годишна възраст.
Източници
|
---|
| 1901 - 1919 | |
---|
| 1920 - 1939 | |
---|
| 1940 - 1959 |
Щерн (1943) • Раби (1944) • Паули (1945) • Бриджман (1946) • Епълтън (1947) • Блакет (1948) • Юкава (1949) • Поуел (1950) • Кокрофт, Уолтън (1951) • Блох, Пърсел (1952) • Цернике (1953) • Борн, Боте (1954) • Лам, Куш (1955) • Шокли, Бардийн, Братейн (1956) • Ян, Ли (1957) • Черенков, Франк, Там (1958) • Сегре, Чембърлейн (1959) |
---|
| 1960 - 1979 |
Глейзър (1960) • Хофщетер, Мьосбауер (1961) • Ландау (1962) • Уигнър, Гьоперт-Майер, Йенсен (1963) • Таунс, Басов, Прохоров (1964) • Томонага, Швингър, Файнман (1965) • Кастлер (1966) • Бете (1967) • Алварес (1968) • Гел-Ман (1969) • Алфвен, Неел (1970) • Габор (1971) • Бардийн, Купър, Шрифър (1972) • Есаки, Йевер, Джоузефсън (1973) • Райл, Хюиш (1974) • Нилс Бор, Мотелсон, Рейнуотър (1975) • Рихтер, Тинг (1976) • Андерсън, Мот, Ван Флек (1977) • Капица, Пензиас, Р.Уилсън (1978) • Глашоу, Салам, Уайнбърг (1979) |
---|
| 1980 - 1999 |
Кронин, Фич (1980) • Блумберген, Шолоу, К. Сигбан (1981) • К.Уилсън (1982) • Чандрасекар, Фаулър (1983) • Рубия, Ван дер Меер (1984) • Фон Клицинг (1985) • Руска, Биниг, Рорер (1986) • Беднорц, Мюлер (1987) • Ледърман, Шварц, Стайнбъргър (1988) • Рамзи, Демелт, Паул (1989) • Фридман, Кендъл, Тейлър (1990) • Дьо Жен (1991) • Шарпак (1992) • Хълс, Тейлър (1993) • Брокхауз, Шул (1994) • Пърл, Рейнс (1995) • Лий, Ошероф, Р.Ричардсън (1996) • Чу, Коен-Тануджи, Филипс (1997) • Лафлин, Щьормер, Ци (1998) • 'Т Хоофт, Велтман (1999) |
---|
| 2000 - 2019 |
Алфьоров, Крьомер, Килби (2000) • Корнел, Кетерле, Уиман (2001) • Дейвис, Кошиба, Джакони (2002) • Абрикосов, Гинзбург, Легет (2003) • Грос, Полицер, Уилчек (2004) • Глаубер, Хол, Хeнш (2005) • Мадър, Смут (2006) • Ферт, Грюнберг (2007) • Намбу, Кобаяши, Маскава (2008) • Као, Бойл, Смит (2009) • Гейм, Новосьолов (2010) • Пърлмутър, Шмит, Рийс (2011) • Арош, Уайнленд (2012) • Хигс, Англер (2013) • Акасаки, Амано, Накамура (2014) • Каджита, Макдоналд (2015) • Таулес, Халдейн, Костерлиц (2016) • Уайс, Торн, Бариш (2017) • Ашкин, Муру, Стрикланд (2018) • Пийбълс, Майор, Кело (2019) |
---|
| 2020 - 2039 | |
---|
|
Нормативен контрол | |
---|
|
|
|