Тази статия е за селото в Северна Македония . За селото в България вижте Ленище .
Ленище или Ленища (на македонска литературна норма : Лениште ) е село в община Прилеп , Северна Македония .
Селото е разположено в планината Дрен , току над самия град Прилеп , североизточно от него. Селото има две махали – Одавде маало и Оданде маало.
Смята се, че селото първоначално е било разположено в местността Затолжани, след което се е преместило на сегашното си място.[ 1]
В XIX век Ленище е изцяло българско село в Прилепска кааза на Османската империя . Църквата „Свети Атанасий “ е от 1836 година.[ 2] Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ленища (Lénichta) е посочено като село с 43 домакинства и 189 жители българи .[ 3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Ленища (Ленишча) има 380 жители, всички българи християни .[ 4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ленища е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 53 къщи.[ 5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) през 1905 година в Ленища има 320 българи екзархисти.[ 6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Ленище са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 7]
На 9 юни 1996 година са осветени основите на Ленищкия манастир „Света Петка“. Манастирът е осветен на 26 септември 2009 година.[ 8]
Според преброяването от 2002 година селото е обезлюдено.[ 9] [ 10]
Гьоре Спирков Родени в Ленище
↑ Трайчевъ, Георги . Градъ Прилѣпъ. Историко-географски и стопански прегледъ . София, Печатница „Фотиновъ“ № 1, 1925. с. 359-360.↑ Црква „Свети Атанасиј“, село Лениште // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 78-79. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 244.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 23. (на македонска литературна норма) ↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски) ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 858.↑ Манастир „Света Петка“, село Лениште // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-09. Посетен на 30 декември 2021 г.↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 11 ноември 2007 ↑ kanal5.com.mk, Најмало и најголемо избирачко место, сабота, 31 мај 2008 [неработеща препратка 
