Чепигово

Чепигово
Чепигово
— село —
Църквата „Свети Никола“, разрушена през Първата световна война
Църквата „Свети Никола“, разрушена през Първата световна война
41.2478° с. ш. 21.3956° и. д.
Чепигово
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областПелагония
Надм. височина585 m
Население162 души (2002)
Пощенски код7512
МПС кодPP
Чепигово в Общомедия

Чепигово (на македонска литературна норма: Чепигово) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География

Селото е разположено в областта Пелагония.

История

Икона от „Свети Никола“

Южно от Чепигово, на хълма Бедем над слива на река Блато и Черна са развалините на античния град Стибера.[1]

В XIX век Чепигово е малко българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата в селото „Свети Никола“ е от XIX век и представлява малка, еднокорабна сграда, с полукръгла апсида и дограден по-късно трем на западната страна.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Чипигово (Tchipigovo) е посочено като село с 12 домакинства с 52 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Чепигово има 73 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Чепигово е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак със 7 къщи.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Чепигово има 80 българи екзархисти.[6]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Чепигово живеят 6 турци.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 162 жители, от които 160 северномакедонци и двама други.[8]

Личности

Починали в Чепигово
  • Спас Павлов (Спаса Павлович) (около 1880 – 1912), сърбомански четнически войвода

Бележки

  1. ↑ Матески, Александар. Стибера и Висока // Економија и бизнис 18 (209). ноември 2015. с. 104 - 105. (на македонска литературна норма)
  2. ↑ Црква „Свети Никола“, село Чепигово // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2016-08-17. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 76-77.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 245.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  7. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 267.
  8. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 ноември 2007 


     Портал „Македония“         Портал „Македония“