Пещани (община Прилеп)

Тази статия е за прилепското село. За охридското вижте Пещани (община Охрид).
Пещани
Пештани
— село —
41.28° с. ш. 21.6717° и. д.
Пещани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина670 m
Население20 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Пещани в Общомедия
Икона на Свети Димитър от манастира „Свети Илия“, XIX век
Икона на Исус Христос от манастира „Свети Илия“, XIX век

Пещани (на македонска литературна норма: Пештани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

География

Селото е разположено в подножието на Дрен планина, в северния край на областта Мариово, южно от общинския център Прилеп. Селото е на надморска височина от 670 m. Землището му е 18,5 km2 – пасища 1297 ha, обработваеми земи 389 ha.[1] Близо до селото в западна посока е манастирът „Свети Илия“.

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов името е първоначално жителско име със суфикс -jane от старобългарското пешть, „пещера“, „пещ“. Според него е малко вероятно етимологията да е от пясък, стбългарски пэсъкъ с -шт- от -skj-, тъй като форма *Пэштани не е засвидетелствана.[2]

В Османската империя

Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 11 1 936
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 17 831
Дефтер № 73 от 1519 г. 46 5 3 2476
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 32 9 2261
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 30 5 1 1200

Селото е споменато в Трескавецкия поменик в XVII – XVIII век.[2]

В XIX век Пещани е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пещани (Peschtani) е посочено като село с 40 домакинства и 192 жители българи и 3 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Пещани има 280 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Пещани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 38 къщи.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Пещани има 304 българи екзархисти.[6]

Според Георги Трайчев Пещани има 45 къщи с 280 жители българи.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 1 човек от Пещани е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Преброявания[1]
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 190 221 210 149 63 29 18 20
северномакедонци 221 209 149 62 29 18 20
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 1 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 0 1 0 0 0

Личности

Родени в Пещани
  • Цвятко Георгиев, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, земеделец, 1 рота на 10 прилепска дружина[9]
  • Петко Димитров Петков, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[10]

Бележки

  1. ↑ а б в Пештани (Pestani) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 175.
  3. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски)
  7. ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 870.
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 173.
  10. ↑ ДАРМ Ф.1095
     Портал „Македония“         Портал „Македония“