PROFILPELAJAR.COM

Круша
Δύσωρο
	Круша Δύσωρο
	Поглед към северните склонове на Круша от село Долни Порой
	Местоположение на картата на Кукушко
Общи данни
Местоположение	Гърция
Най-висок връх	Круша
Надм. височина	860 m
Геология
Вид	планина
	Круша в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Круша.

Круша (на гръцки: Δύσωρο, Дисоро, старо и по-често употребявано Κρούσσια όρη, Крусия ори) е ниска планина в Гърция, в областта Егейска Македония.^[1]^[2] Това е най-северозападният масив от планинската верига Круша.

Описание

Планината е разположена в централната част на Егейска Македония и по нея минава границата между дем Кукуш на запад и дем Синтика на североизток, между Бутковското езеро на изток и Дойранското езеро на запад. От Карадаг (Мавровуни),^[1] която понякога е смятана за част от Круша,^[3] е отделена от хребета Диасело (560 m).^[1] На север седловината Дова тепе (306 m) я отделя от планината Беласица.^[4] В края на XIX век в горите на Круша планина се правели въглища за продан в Сяр. По това време фауната не е била много богата – от дивеча се срещали зайци, вълци и лисици.^[4]

Скалите на планината са гнайси и амфиболити.^[1]

Официалното име Дисоро е нововъзродено антично име, употребено от Херодот. Не е ясно дали съвпада с Круша.^[1]

Круша е част от мрежата от защитени зони по Натура 2000 (1260001 и 1260008) и е определена като орнитологично важно място (021). Бутковското езеро е влажна зона с международно значение и е записано в Рамсарската конвенция в 1974 година, а езерото с околността в 2003 година е обявено за национален парк. То също е включено в Натура 2000 (1260001 и 1260008) и е определено като орнитологично важно място (020).^[1]

Изкачването на върха може да стане от пътя (600 m) от Кукуш (Килкис) на север към Шемница (Кендрико, 360 m) и Гара Порой (Родополи, 100 m).^[5]

Върхове
Име	Име	Височина	Местоположение
Круша	Δύσσωρο	860 m^[1]
	Αλεπόρραχη	671 m^[1]
	Άσπρη Πέτρα	720 m^[1]
	Βράχος, Καγιάδες	579 m^[1]
	Γελαστή	622 m^[1]
	Λυκορράχη	660 m - 500 m^[1]
Карадаг	Μαυροβούνι, Καρά Νταγ	762 m^[1]
	Μαυροβούνι	680 m^[1]
Кара тепе	Μαυροκορυφή, Καράν Τεπέ/Λόφος	782 m^[1]
	Μεγάλη Ράχη	522 m^[1]
	Μεσορράχη	733 m^[1]
	Πανόραμα	684 m^[5]
	Πανόραμα	635 m^[5]
	Προφήτης Ηλίας	776 m^[5]
Ресели	Πύργος, Ρεσελή	767 m^[5]
Сусамник	Σησαμιά, Σουσαμνίκ	781 m^[5]	ЮЗ от Бутково^[2]
	Τρίκορφα	786 m - 700 m^[5]
	Φωλεά	818 m^[5]
	Χελώνα	580 m^[5]
	Ψωροκέφαλο	760 m^[5]

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к ^л ^м ^н ^о ^п ^р ^с Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 398. (на гръцки)
↑ ^а ^б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ Яранов, Димитър. Бѣломорска Тракия и Приморска Македония. Географски очеркъ. I. Обща част. София, Придворна печатница, 1938. с. 32.
↑ ^а ^б Кънчов, Васил. Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки, Избрани произведения. Том I. Издателство „Наука и изкуство“, София 1970, стр. 35.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и ^к Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 399. (на гръцки)