PROFILPELAJAR.COM

Константин Поменов
	Константин Поменов
Роден	5 май 1850 г. Прилеп, Османска империя
Починал	24 август 1913 г. (63 г.) София, Царство България
Политика
	Депутат
	УС I ОНС IV ОНС III ВНС VII ОНС V ВНС XV ОНС
Семейство
Деца	Светослав Поменов
	Константин Поменов в Общомедия

Константин Ангелов Поменов или Помянов (изписване до 1945 година: Константинъ Ангеловъ Помѣновъ) е български политик, публицист и юрист от края на XIX век. Първоначално членува в Прогресивнолибералната, а по-късно преминава в Народнолибералната партия.^[1]

Биография

Поменов е роден в град Прилеп на 5 май 1850 година.^[2] Син е на Ангеле Поменов – Чауша, беден терзия (шивач). Учи в родния си град при Йордан Хаджиконстантинов Джинот в 1859 – 1860 година, а в 1861 – 1864 е ученик и прислужник на учителя Васил Алексиев. От 1864 година става ученик и помощник-преподавател на Кузман Шапкарев, който го описва като „най-острийт и най-духовитийт не само между прилепските тогашни ученици, но и между всички, които през 30-годишното ми в разни места учителствувание съм имал“. С негова помощ през 1865 година Поменов успява да се запише като стипендиант в шестокласната гимназия на Йоаким Груев в Пловдив, където учи в следващите три години.^[3] Между 1868 и 1869 година е учител и читалищен деец в Пловдив, а в края на 1869 година и в Одрин. През 1869 година е временен дописник на вестник „Македония“. През 1870 година завършва гимназия в Табор, Австро-Унгария, и гимназия в Прага между 1872 и 1874 година с финансовата подкрепа на Евлоги Георгиев. Започва да следва философия в Прага^[4], но се прехвърля във Виена, където завършва право през 1877 година като стипендиант на Добродетелната дружина.^[5] Става помощник секретар във Виенския съд през 1878 година.^[4]

След освобождението на Княжество България е депутат в Учредителното народно събрание през 1879 година като делегат на българското дружество „Напредък“ във Виена. Участва в изработването на Търновската конституция. Поменов е неин докладчик пред събранието. През 1880 година живее във Франция и Италия. В 1881 година защитава докторат в Хайделберг, Германия,^[6]^[7] след което е член на Апелативния съд в София. Същата година заедно с Димитър Македонски, Д. Оклев, Георги Разлогов основава Българомакедонското благотворително дружество в София, чиято цел е да помага на бедните ученици от Македония и да се отвори българско педагогическо училище в Македония. През 1882 година работи като адвокат.^[4]

Редактор и собственик на вестник „Светлина“ (1882/83). Избран е за депутат в III ОНС, а след това е министър на правосъдието в правителството на Драган Цанков от 1 (12) януари 1884 година до 29 юни (11 юли) 1884 година и по-късно в правителството на Стефан Стамболов от 19 ноември (1 декември) 1893 до 19 (31) май 1894 година). След подаването на оставката си работи като съдия и адвокат.^[4]

През декември 1895 година е делегат от Свищовското македонско дружество на Втория конгрес на Македонската организация.^[8] През периода 1902 – 1903 година е български дипломатически агент във Виена.^[9]^[10]

Умира в 1913 година. Баща е на дипломата Светослав Поменов.

Памет

На Константин Помянов е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Родословие

Ангел Поменов

Константин Поменов
(1850 – 1913)

Иван Поменов

Светослав Поменов
(1887 – 1945)

Райна Ковачева
(1880 – 1967)

Антон Ковачев
(1877 – 1931)

Бележки

↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 369.
↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 35, ISBN 954-528-790-X
↑ Шапкарев, Кузман. За възраждането на българщината в Македония : Неиздадени записки и писма. София, Български писател, 1984. с. 147 - 149.
↑ ^а ^б ^в ^г Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 536.
↑ Енциклопедия България, том 5, Издателство на БАН, София, 1986, стр. 333.
↑ Македония в образи — La Macedoine illustree. София, Придворна печатница АД - София, 1919. с. 63, 129.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 53.
↑ Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 202.
↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 11 / 10 февруари 1902 г., стр. 1