Населението му е 34 641 жители (2016). През 1947 г. то е било наполовина – 18 хиляди жители.[2] След Ческе Будейовице, това е второто по брой жители населено място на Южнобохемския край. Заедно със Сезимово Усти и Плана над Лужници образува агломерация от близо 47 хиляди жители. Градът, чийто градски център е защитена зона, е важен туристически център. Атракция за посетителите е историята на хуситското движение.
История
Градът е основан през пролетта на 1420 г. от Петър Хромадка от Истебнице и Ян Бидлински от Бидлин от най-крайното крило на хуситите, които скоро след това стават известни като таборити. Основан е на мястото на по-старо селище и, според преобладаващото схващане сред чешките лингвисти и историци, е наречен в чест на планината Тавор (на латински: Thabor) в Светите земи, по-точно – в Северна Галилея (днес в Израел). Оттам името на града навлиза в езика на населението като апелатив – „табор“ става общ термин в смисъл на „военен лагер“, тъй като в началото си градът е бил военен лагер на хуситите. Думата действително се появява в езика към 15 век и се използва и на полски и унгарски.[3][4][5] По-късно думата започва да се употребява в по-общия смисъл на „лагер“ и се използва в съвременния чешки език и в други съчетания: пионерски лагер, концетрационен лагер, детски лагер и т.н.
Други лингвисти подкрепят идеята, че наименованието за военния лагер идва от тюркскотатарската дума tabur и означава „армия в отбранителна позиция или зад подвижни укрепления“. Според тях, в унгарския език (където съществува и до днес) думата е навлязла не по-късно от 11 век,[6] а оттам е заета от чешкия.[3][7]
Годин наред Табор се развива като град-символ и процъфтява като егалитарна селска община. Този дух е прославен в песента на композитора Бедржих Сметана „Песен на Свободата“, придобила популярност в англоезичните страни в изпълнение на Пол Робсън на чешки и английски език.
Старата част на Табор е разположена по върха на уединен от околността хълм обграждан от река Лужнице и просторно изкуствено езеро, на което хусисткото население на града дава библейското име Йордан. Езерото е създадено през 1492 г. и е най-старото водохранилище от този тип в Централна Европа. Някогашното значение на града помръква при завладяването му от крал Иржи Подебрадски през 1452 г.
