„Кайзер Карл VI“ е заложен в корабостроителницата „Stabilimento Tecnico Triestino“ (STT) на 1 юли 1896 г. и е спуснат на вода на 1 октомври 1898 г. Дострояването му на вода продължава до 23 май 1900 г., когато корабът е предаден на поръчителя[1].
Конструкция
Построен е от „Stabilimento Tecnico Triestino“ (STT) в Триест[1]. Кораб, който съчетава черти от броненосеца „Хабсбург“ и крайцера „Кайзерин унд кьонигин Мария Терезия“.
Машините се захранват с пара от водотръбни котли на британската фирма „Maudslay, Sons and Field“.
Сумарната мощност на установката от 12 000 индикаторни конски сили (8900 кВт) позволява развиването на скорост от 20,83 възела (38,58 км/ч; 23,97 мили/ч).
Веднага след построяването си „Кайзер Карл VI“ често служи като учебен кораб заедно с трите линейни кораба от типа „Хабсбург“ и крайцера „Санкт Георг“. След летните учения корабът е изваждан в резерва, където се намира в частична бойна готовност[2].
В средата на 1910 г. „Кайзер Карл VI“ извършва последното сред бойните кораби на Австро-Унгария трансатлантическо пътешествие, посещавайки Бразилия, Уругвай и Аржентина, представлявайки на 25 май Австро-Унгария на празниците по повод столетието от Аржентинската революция, в хода на която страната се освобождава от владичеството на Испания[2].
Първа световна война
След юлската криза, провокирана от убийството на ерцгерцога Франц-Фердинанд, намиращият се в Средиземно морегермански крайцер „SMS Goeben“ (Гьобен), на 7 август, моли за защита от британците австрийския флот, за което адмирал Антон Хаус изпраща група кораби, в т.ч. и „Кайзер Карл VI“. Австрийският флот успешно провежда лъжлив маньовър, отвличайки вниманието на британците, като в същото време „Гьобен“ се насочва за Истанбул. След това австрийският флот се връща в базата, без съприкосновение с британските кораби[2].
На 8 август започва обстрелът на порта на Катаро от черногорските войски. „Кайзер Карл VI“, бидейки най-мощният кораб в порта към този момент, взема участие в подавлението на огневите точки с помощта на коректировка на огъня от аероплани. След 5 дни към черногорците пристига подкрепление от Франция, което кара австрийците да пуснат в боя остарелия, но въоръжен с 30,5-см оръдия броненосец „Радецки“, и към 27 октомври вражеските батареи са подавени, а французите се отказват от плановете си да превземат Катаро[3].
Когато през август 1914 г. мобилизацията на австро-унгарския флот е завършена, „Кайзер Карл VI“ се оказва в състава на Крайцерската флотилия, която болшинството време престоява в порта, бидейки неспособна да действа с най-новите бързоходни крайцери от типа „Новара“[2].
Когато през 1915 година Италия влиза във войната с Централните държави, австро-унгарският флот продължава да играе отредената му роля, насочена към задържане на многочислен флот на Антантата. Адмирал Хаус се надява, че миноносците и мините съществено ще съкратят италианския флот преди да се разиграе генерално сражение[4].
Към началото на 1918 г. дългите периоди на бездействие оказват влияние върху дисциплината в катарската флотилия. На 1 февруари на „Санкт Георг“ избухва бунт, който бързо се прехвърля и на „Кайзер Карл VI“[5]. Офицерите са изолирани, комитет от нисши чинове и матроси издига искания, започващи от предсрочно уволнение и подобряване на дажбите и завършващи с прекратяване на войната на основата на четиринадесетте точки на Уилсън. На 2 февруари червените знамена на „Кайзер Карл VI“ са свалени, пристигналите подкрепления прекратяват бунта.
Последствието от Катарския бунт става сериозното съкращение на числеността на австро-унгарския флот за сметка на корабите, които, подобно на разбунтуваните, стоят в портовете без да участват в бойни действия. С края на войната „Кайзер Карл VI“ е предаден на Британия, която го продава на Италия за скрап[1].
Коментари
↑Префиксът „SMS“ е от на немски: Seiner Majestat Schiff (Кораб на Негово Величество).
↑(на немски: Kaiserliche und Königliche Kriegsmarine (Императорски и Кралски военноморски сили) или съкратено – на немски: K.u.K. Kriegsmarine)
Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860 – 1905. London, Conway Maritime Press, 1980. ISBN 0-85177-133-5.
Erwin S. Sieche: Die Kreuzer der k. und k. Marine (= Marine-Arsenal mit internationalen Flottennachrichten und Marinerundblick 27). Podzun-Pallas u. a., Wölfersheim-Berstadt u. a. 1994, ISBN 3-7909-0506-2.